Решение за осъждане на длъжник по силата на договор за управление и поддръжка преди 2009 г.

Делото е  водено  по моя идея, въпреки, че не съм титуляр на защитата. Тук възниква един много съществен проблем :   с приемането на ЗУЕС се установи безспорно, че договорите за управление на комплексите от „затворен тип“ са в определена форма :нотариална и следва да се впишат по партидата на имота. Означава ли това, че  уредбата на закона  има действие спрямо всички възникнали до този момент отношения по договори, които са сключени в проста форма. Според мен не, защото законът изрично не е  определил такова действие. В описания по – долу конкретен казус има  много пропуснати  нива на защита на длъжника, които да уязвят кредитора, но това е поради липсата на информираност.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  1779                                 25.05.2015  година                       град Пловдив

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1162 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1  ЗЗД.

Ищецът “Тия  Мениджмънт” ООД /предишно наименование “Язов – Т”ООД/, ЕИК 115509125, твърди, че на 26.02.2009 г. сключил договор с ответника Б.Н.М., ЕГН **********, за управление и поддръжка на жилищен комплекс „М.Г.”. Ответникът бил собственик на недвижим имот, находящ се на мансарден етаж в комплекса, а именно – апартамент № .., в блок.., ведно с изба № … По силата на договора, ищцовото дружество се задължавало да предоставя услуги, подробно описани в чл. 2 от договора, свързани с поддръжката и управлението на общите части на комплекса и блоковете, разположени в него, а ответникът – да заплаща договореното възнаграждение и съответните разходи за поддържане на общите части, съобразно раздел III от съглашението. Ответникът извършил плащане на уговорените суми за месеците от 01.03.2009 г. до 30.06.2011 г., след което преустановил изпълнение на задълженията си по договора. Дължимото възнаграждение за периода от 01.07.2011 г. – 31.03.2013 г., включително, било в размер 40 лв. на месец в общ размер на 840 лв., което не било погасено. В договора било предвидено, че ответникът следва да заплаща разходи за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части, в месечна сума, равна на 0,16 лв. с ДДС, умножена по квадратурата на апартамента, съответно – 14,91 лева месечно, при квадратура от 104,28 кв.м. За периода 01.07.2011 г. – 31.03.2013 г. дължимите разходи били в общ размер 350,28 лв. В изпълнение на задълженията си, ищецът предприел действия по осигуряване почистване, охрана, застраховки, поддръжка на зелените площи, заплащане на задължения за електричество и консумирана вода и за предоставените услуги по отвеждане на вода за общите части на комплекса. Ответникът, обаче, не изпълнил задълженията си по договора за горепосочения период. Поради това, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното производство по ч.гр.д. № 5540/2013 г. по описа на ПРС, VII гр.с., била издадена заповед за незабавно изпълнение № 3340/04.04.2013 г. за посочените по-горе неплатени суми, ведно с изпълнителен лист. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите претенции. Моли за уважаване на исковете в пълен размер. Претендира законна лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 03.04.2013 г. до окончателното им погасяване, ведно с разноските в заповедното и настоящото производство. В писмена защита релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Б., е подал писмен отговор, в който оспорва исковете досежно размера им. В съдебно заседание не оспорва, че е сключил процесния договор за поддръжка, но твърди, че не е поемал задължения да заплаща сочените от ищеца суми. Допълва, че не дължи същите, тъй като никога не е живял в притежавания от него апартамент. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5540/2013 г. на ПРС, VII гр. с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК /видно от приложената ПДИ – л.25/ и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Установява се от приложения договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс “М. Г.”, че на 26.02.2009 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, се е задължило да осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на комплекса и блок .. от същия, като поддържа чистотата на общите части, полага грижи за зелените площи, осигурява 24-часова физическа охрана, извозва редовно сметта, осигурява поддръжка на съоръженията за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, асансьорите и други, срещу възнаграждение, което ответникът като възложител се е задължил да заплаща. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, възнаграждението е в размер 40 лв. на месец с ДДС за всеки от закупените от възложителя апартаменти – в случая – един такъв. В чл.7 и чл.8 от договора е предвидено, че възнаграждението не включва разходите за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части, за компенсиране на които възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя месечно сума, равна на 0,16 лв. с ДДС на квадратен метър за всеки апартамент. Според чл.15, ал.1 от договора дължимите от възложителя суми се заплащат веднъж на три месеца, до 10-то число на първия месец от всяко тримесечие, за което се дължат.

Ответникът не оспорва, че е подписал договора, както и, че е собственик на недвижимия имот в комплекса. Последното обстоятелство се установява и от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том…, дело № …. на СВ – Пловдив, видно от който ответникът е собственик на апартамент № .., находящ се на мансарден етаж на блок .. в жилищния комплекс в гр.П.

Приети са договор за абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби, договор за физическа охрана, договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, договори за сервизно обслужване, сключени през 2007 и 2010г. от ищцовото дружество в качеството на възложител с трети лица, всички касаещи обслужване на жилищен комплекс „М.Г.”.

Събрани са гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетелката С.Д.Г.. Същата заявява, че от 2007 г. работи при ищеца, като д.. Описва подробно какви услуги извършва ищецът по поддръжка на общите части в комплекса – ежедневно почистване на коридори, входове, стъкла и др. в общите части, боядисване на стени, осигуряване на 24- часова охрана, подмяна на осветителни тела, почистване на улици в междублоковото пространство, озеленяване и пр. Твърди, че тези дейности не се извършват в самите апартаменти, а касаят поддръжката и управлението на общите части на блоковете, които са общо 15 на брой в комплекса. Съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите са последователни, ясни и непротиворечиви и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.

В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК, ответникът признава, че е сключил процесния договор, но не се е задължавал да заплаща търсените от ищеца суми, а и тъй като не е живял никога в комплекса, реално не дължи заплащането им.

Приети са заключенията на първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвени. От тях се установява, че размерът на задълженията на ответника Б.М., съгласно сключения договор от 26.02.2009 г. възлизат на: 840 лева – възнаграждение за периода 01.07.2011 г. – 31.03.2013 г. и на 350,28 лева – разходи за поддръжка на общите части за същия период. Експертът сочи, че ищецът е извършвал ежемесечни плащания на услугите, посочени в чл. 2 от договора, извършени от доставчиците, подробно описани в таблица, срещу издадени от тях фактури за поддръжката и управлението на жилищния комплекс и блоковете в него.

След допълнително извършена проверка е посочено, че след образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ д. въз основа на издадения изпълнителен лист, на 18.02.2014 г. и на 25.04.2014 г., ответникът е извършил погашения от общо 198,90 лева на част от процесните задължения, като с тях ищецът е покрил задълженията за периода м. юли 2011 г. – до м. септември 2011 г. вкл. и частично – за м. октомври 2011 г., като остатъкът за погасяване възлиза на общо 991,38 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

След анализа на приетите и събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност, съдът намира за установено по несъмнен начин, че между страните са възникнали валидни правоотношения по силата на договор за поддържане и управление на жилищния комплекс „М.Г.”, част от който е притежаваният от ответника апартамент в блок…. Установява се също, че ищецът е изправна страна по договора, като за посочения в исковата молба период от време, е изпълнил надлежно задълженията си да поддържа и управлява комплекса, чрез осигуряване на охрана, доставяне на вода и електроенергия, сервизно обслужване, поддържане на общи части и съоръжения, охрана и озеленяване, в резултат на което е възникнало насрещното задължение на ответника да заплати договореното възнаграждение.

Няма спор, че са били направени разходи за електричество и вода, необходими за поддържането на общите части, поради което е възникнало и задължението за тяхното плащане, съгласно чл.7 от договора. Следва да се посочи, че възраженията на ответника в обратна насока – че не дължи изпълнение на поетите с договора задължения, тъй като реално никога не е пребивавал в имота си, не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като, според чл. 11 от договора, страните са постигнали изрично съгласие, всички суми, предвидени в договора, да се дължат независимо дали възложителят /ответник/ ползва или не апартамента си и независимо от времето, през което го ползва. Съгласно чл. 20а ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. След като не се оспорва наличието на договор с конкретни параметри, то следва, че ответникът е изразил воля и е поел задължения да осъществява насрещните си престации така, както същите са обективирани в него. Нещо повече, по делото с категоричност се доказва, че ответникът е изпълнявал поетите задължения да заплаща възнаграждение на ищеца, както и направените от последния разходи за поддръжка и изразходвани ток и вода за периоди, преди процесните. От това следва, че ответникът сам признава, че е обвързан от договорните клаузи и приема същите за кореспондиращи на уговореното между страните. Ето защо и съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да плати търсените суми.

Както се установи от заключението на ССЕ, което съдът изцяло кредитира, като неоспорено от страните, дължимите възнаграждения и разходи за процесния период от време съответстват на исковите претенции по размер. Тук е необходимо да се отбележи, че от допълнителната ССЕ, се установи ответникът да е извършвал погашения в конкретни размери, но след образуване на изпълнителното дело, въз основа на издадения изпълнителен лист. В този смисъл, съдът намира, че претенциите следва да бъдат уважени в пълен размер, без на основание чл. 235, ал.3 ГПК, да взема предвид извършените погашения, като факти настъпили в хода на процеса, които са от значение за спорното право, тъй като извършените плащания са осъществени в изпълнителния процес, образуван въз основа на изп. титул за процесните вземания, поради което за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземанията в пълен размер /арг. от т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

 Сумите са дължими ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –03.04.2013 г. до окончателното погасяване, към който момент е настъпила изискуемостта им, тъй като съгласно чл.15, ал.1 от договора, ответникът изпада в забава след 10-то число от първия месец на всеки тримесечен период.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.113/ и доказателства за сторени такива в размер на: 28,50 лева – платена държавна такса, ведно с банков превод от 3,50 лева, 203,50 лева – депозит за ССЕ и банков превод и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски за исковия процес от общо 632 лева ще се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Следва да се осъди ответникът да заплати и разноските в заповедното производство в общ размер от 385 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Н.М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “Тия  Мениджмънт”ООД /предишно наименование “Язов – Т”ООД/, ЕИК 115509125, следните суми: 840 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „М.Г.” гр.П. от 26.02.2009 г., дължимо за периода 01.07.2011 г. – 31.03.2013 г., както и сумата от 350,28 лева, дължима по силата на същия договор за заплащане разходите за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части на блока и комплекса за периода 01.07.2011 г. – 31.03.2013 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от подаване на заявлението в съда – 03.04.2013 г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3340/04.04.2013 г. по ч.гр.д. № 5540/2013 г. по описа на ПРС, VII гр.с. и изпълнителен лист от 05.04.2013 г.

ОСЪЖДА Б.Н.М., ЕГН ********** да заплати на “Тия  Мениджмънт”ООД /предишно наименование “Язов – Т”ООД/, ЕИК 115509125, сумата от общо 385 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5540/2013 г. по описа на ПРС, VII гр.с. и сумата от общо 632 лева – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП