Каква би могла да бъде възможната реакция на държавата, ако един от собствениците не позволи на фирмата достъп до имота му, за да извърши част от необходимите действия? В такъв случай сме пред хипотеза на неизпълнение на договора поради виновно поведение на собственика, респективно Сдружението на собствениците. Държавата в такъв случай би могла да предяви иск за цената на цялата инвестиция, или поне за неизпълнената част. Как може сдружението да се предпази в такъв случай? Идея, която ми дойде, е, че ако един от собствениците не допусне фирмата да влезе в дома му, за да бъдат извършени необходими действия и се саботира извършването на проекта и държавата може да насочи иск срещу Сдружението за да се заплати цената на неизпълнената част или цената на инвестицията, може да се направи един предпазен ход. За да се предотврати вероятността от погасяване на цялата претендирана сума от страна на държавата към Сдружението на собствениците, е хубаво, въпреки, че е безплатно санирането, собствениците да предвидят имуществени вноски в Споразумението и да предвидят отговорност на Сдружението до размера на тези вноски, дори и при изключителна вина на последното. Една такава ограничена отговорност е предпазен бушон, който да попречи на държавата на реализира изцяло евентуално вземане срещу СС. По този начин в евентуална претенция държавата ще се удовлетвори само до размера на тези вноски. Имуществената отговорност не засяга личното имущество на собствениците, но остава въпросът за размера на претенцията до който Сдружението може да отговаря, в случай, че е станало виновно причина за неизпълнение на договора.
Допуска се и друга основна грешка, когато се смята, че СС притежава глас, който във всеки един от случаите е равен на 67 процента от представените общи части. Ако няма 100 процента съгласие за участие в Сдружението, сме пред хипотеза на едно ЮЛ, което е сформирано с определена цел. Тази цел обаче не касае управлението на сградата извън целите, за които се сформира СС. Поради тази причина законът е предвидил две форми на управление ОС на ЕС и Сдружение на собствениците. Сдружението на собствениците действа като ОС на ЕС само и единствено ако има 100 процента съгласие за участие на всички собственици. Във всички останали случаи СС не касае управлението на сградата. Простичко имаме си ОС на ЕС, имаме си и СС. ОС на ЕС продължава да съществува, въпреки, че има учредено СС. СС участва с глас, който е равен на процентите общи части, с които е взето решението вътре в СС. Тези проценти могат да бъдат 10, 20, 30 примерно. Тяхната сумарност се изчислява така : Пенчо има 5 процента, Иван има 10 процента – общо 15 процента. С тези 15 процента /примерно/ с които е взето решението в СС, може да се излъчи представител, който да представлява СС пред ОС на ЕС. Само обаче за решения, които са взети вътре в самото СС. Когато обаче става въпрос за договори, които да се сключат от ОС на ЕС, което продължава да функционира по общия ред на ЗУЕС, то тогава СС не се представлява като единна структура, а всеки собственик гласува самостоятелно. Което означава, че няма опасения СС да има превес във важните решения на ЕС и да налага монополистично своята воля.