Правила за отглеждане на животни в сградата

Много често облаците на напрежението в ЕС се създават, когато някои собственици отглеждат животни – кучета, котки, домашни любимци. На практика  в законодателството няма забрана за тяхното отглеждане, но има задължителни изисквания. Съществува общото правило, че всеки има право да разполага с имота си и в имота си по начин, който  да не пречи на останалите собственици. Като и за последните са поставени граници, в кои случаи се пречи да ползват нормално имота си. Ясно е, че ако собственик отглежда 20 кучета и котки, не поддържа тяхната хигиена и това води до неприятна миризма, до разпространение или риск от разпространение от болести това води до правото на другите собственици да защитят правата, включително и чрез  иск в съда с който лицето да бъде осъдено да отстрани от дома си животните или същите да бъдат изведени чрез съдебен изпълнител. Вече има такава практика, която е реализирана.

Поради тази причина законодателят е въвел задължителни правила и норми. Постарах се да направя малка извадка от нормативната уредба, която регламентира задължителни изисквания към собствениците на животни в ЕС :

ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

 Чл. 172. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на домашни любимци са длъжни:

1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;

2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;

4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.

 

Чл. 137б. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) В обектите, в които се отглеждат животни само за лични нужди, профилактиката, лечението и диагностиката на болестите по животните и изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози се извършват от регистрирани ветеринарни лекари, сключили договор със собственика на животните.

(2) За договорите по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 137а.

Чл. 137в. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Когато в срок до 31 октомври собствениците или ползвателите на обекти, регистрирани по реда на чл. 137, или собствениците на животни, отглеждани само за лични нужди, не са сключили договор по реда на чл. 137а, съответно чл. 137б, БВС съгласувано с директора на съответната ОДБХ определя ветеринарен лекар, с който да се сключат договорите.

Чл. 139. (1) Забранява се:

1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

2. Чл. 51.(Изм. – ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация в БАБХ.

3. (2) Българската агенция по безопасност на храните е компетентният орган за контрол по официалната идентификация на животните.

4. (3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти и осигурява достъп до данните на:

5. Европейската комисия при поискване;

6. развъдните организации по чл. 8 от Закона за животновъдството.

7. (4) Номерацията на средствата, използвани за официална идентификация, се определя от БАБХ.

8. (5) Изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, редът и контролът по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в системата по ал. 3 се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

9. (9) Условията и редът за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

10. (10) Стойността на средствата за официална идентификация и разходите за идентифициране на животните се предоставят като държавна помощ чрез Държавен фонд „Земеделие“.

11. (11) Държавен фонд „Земеделие“ предоставя държавната помощ по ал. 10 при условията наЗакона за държавните помощи.

12. (12) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Във връзка с поддържането на Интегрираната информационна система по ал. 3 БАБХ има право на достъп до Националната база данни „Население“ на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

16. Чл. 51а.(Нов – ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Официалната идентификация на животните се извършва от собствениците им или от упълномощени от тях ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации почл. 8 от Закона за животновъдството в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент (ЕО) № 1760/2000, чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 21/2004 и чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/262 и в сроковете съгласно наредбата по чл. 51, ал. 9.

Чл. 173. Собствениците на кучета са длъжни:

1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.

Чл. 174. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.

(2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1.

(3) При регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община.

(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

 

Чл. 34. (1) Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда – етажна собственост, на площ по-малка от:

1. за куче:

а) от малки породи до 10 кг – 6 кв. м;

б) за средни породи до 25 кг – минимум 8 кв. м;

в) за големи породи над 25 кг – минимум 10 кв. м;

2. за котка – минимум 6 кв. м.

(2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.

(3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.

(4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.

 

Чл. 35. (1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.

(2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.

(3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за кучета – пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните.

(5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса.

(6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.

Чл. 36. (1) Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици.

(2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

 Задължения на собствениците, ползвателите и обитателите (Загл. доп. – ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 6. (1) Собствениците са длъжни да:

6. изпълняват изискванията на съответните нормативни актове при отглеждането на животни в самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на непосредствените си съседи;

 

Книга на етажната собственост (Загл. изм. – ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Книга на етажната собственост се създава, съхранява и поддържа във всяка сграда или вход в режим на етажна собственост.

 (6) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2011 г.) В отделно обособено поле на книгата на етажната собственост всеки собственик, ползвател или обитател вписва притежаваните или взетите за отглеждане животни, които се извеждат на обществени места, а за кучета – и номера на ветеринарномедицинския паспорт.

 

Разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост (Загл. изм. – ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 51. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

 (7) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател.