Отговорността на етажен собственик за причинени на друг неимуществени и имуществени вреди

Твърде честа е хипотезата в която следва да бъде потърсена отговорността за имуществени вреди причинени върху собствеността на етажните собственици. Най – честите случаи са тези в които поради определени действия или бездействия на етажен собственик са възникнали непосредствени вреди за друг от собствениците на самостоятелните обекти в етажната собственост.

На първо място трябва да разграничим две групи щети. Първата е тази, при която вредата е причинена върху общите части от сградата – покрива, асансьора, стълбищата, външните, носещите стени и всички останали части, които по своето естество и предназначение са общи части за сградата. Вредата може да бъде в резултат, както на износването на вещта, така и вследствие на метеорологичните условия /дъжд, студ, град, виелица, вятър, влага и др./. Във всички от тези случаи отговорността за възстановяването на щетите, за извършване на ремонтните дейности попада върху собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Поради наличието на принудителна съсобственост върху общите части на сградата, всички собственици са длъжни в съответствие с процента на притежание на общата вещ /общите части – покриви, стени, стълбища и др./ да поемат и съответната финансова отговорност. Отговорността във всички тези случаи е върху етажната собственост. Ако щетата върху общите части е причинена конкретно от някой от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, етажната собственост има право да ангажира изцяло неговата отговорност, като го принуди да възстанови всички причинени виновно или безвиновно щети. Като в единия и в другия случай вината е без значение. От значение е фактът на причиняване на вредата.

Етажната собственост има право във всеки един от случаите в които едно лице, етажен собственик причинява вреди върху общите части на сградата на етажната собственост, чрез Управителя си да уведоми съответните общински органи /кмет на община/ с искане да бъде назначена комисия с цел констатация на щетите и издаване на задължително предписание към собствениците за извършване на ремонтните дейности. Законодателят е използвал „собствениците“, а не етажната собственост, именно защото кметът може да задължи собственик или собственици да извършат неотложен ремонт, когато са причинили или причиняват вреди. Ако не бъде извършен ремонт съгласно предписанието кметът е длъжен да организира извършването на ремонтните дейности, като срещу задължените лица има право да поиска издаване на изпълнителен лист за извършените разходи.

Съгласно Чл. 49 ЗУЕС . (1) В случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50.

(2) Когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.

(3) Ако общото събрание не бъде свикано или не вземе решение по реда на ал. 2, председателят на управителния съвет (управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на общината или района за обстоятелствата по ал. 1.

(4) Кметът на общината извършва проверка и издава заповед, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1. Заповедта се съобщава на председателя на управителния съвет (управителя) и може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на етажната собственост.

(5) Когато заповедта по ал. 4 не е изпълнена в срок или е допуснато предварително изпълнение по нея, неотложният ремонт се извършва от кмета на общината или района. В тези случаи въз основа на заповедта и платежните документи за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината или района за събиране на вземането по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Законодателят е предвидил и опцията на чл. 195 ЗУТ.

С цитираната по – долу разпоредба законодателят е дал предписание собствениците на строежи* да ги поддържат в изискуемото техническо състояние, което да бъде съобразено с разпоредбите на чл. 169 ал. 1и ал. 3 ЗУТ. При индикация за състояние на обект, който не е в рамките на предвидените норми, и създава опасност както за обитателите и собствениците на недвижими имоти в сградата, така и на преминаващите в непосредствен досег с сградата, собственикът има задължение да предприеме незабавни действия по отстраняване на нередовностите и отклоненията от приетите стандарти. Ако собственикът на съответния самостоятелен обект не е предприел необходимите мерки кметът след уведомление и сезиране от заинтересованите лица може да издаде заповед за привеждане на сградата или на обекта във вид, гарантиращ сигурността на живущи, обитатели и преминаващи. За сметка на това КМЕТЪТ Е ДЛЪЖЕН да издаде заповед, когато сградата е във вид, който не търпи каквито и да е ремонтни дейности за да бъде обезопасена, а следва да бъде премахната. В този смисъл кметът е длъжен да изиска премахването на всички опасни сгради.

*Съгласно т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

По смисълът на тази точка строежи представляват всички сгради независимо дали са еднофамилни или в режим на етажна собственост съгласно ЗУЕС и ЗС.

Чл. 195. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Собствениците на обекти по ал. 1 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.

Втората група щети са тези, които засягат личната собственост на етажните собственици. В тази група най – често попадат случаите, в които някой от собствениците в етажната собственост чрез определени действия /ремонтни действия, реконструкции, разширяване, надстрояване или пристрояване/ или бездействия /неизвършване на довършителни работи/ е причинил вреда /например наводняване на апартамента, разрушаване на преградната плоча между жилищата и др./ на Всъщност тази група е и най – рисковата група. За да бъде извършено разграничаване между случаите от първата група, ще отбележа, че в тази хипотеза е съществена причинно – следствената връзка между действията или бездействията на отделния собственик и причинената от него непосредствена вреда на друг собственик. Във всички тези случаи е изключено да се ангажира отговорността на етажната собственост. чл. 45 ЗЗД прокламира, че всеки е длъжен да възстанови вредите, които е причинил другиму. Ето защо и е немислимо да бъде потърсена вина или отговорност на етажната собственост като цяло. Дори съдът възприема както ще се види и в решението по – долу, че когато например повредата на обща част е причинила вреда само на един от собствениците, то той може да потърси възстановяване на вредите от всеки един от другите собственици в сградата, защото покривът е обща собственост на всички и всеки един от собствениците носи отговорност за нейната цялост. А както е очевидно и от чл. 50 ЗЗД – собствениците на вещи носят отговорност, когато вещта е причинила вреда на някой друг. Затова ако бездействието на собствениците при възникнала повреда на покрива е причинило наводняване на всеки един от собствениците, то пострадалият може да потърси отговорност за възстановяване на щетите от всеки един от тях. В друг от случаите, ако собственик на самостоятелен обект извърши ремонт в дома си, но наруши целостта на вещ, която е обща част, например водосточна тръба, която минава през всички апартаменти. Ако с това си действие поради теч от тръбата са причинени вреди на друг собственик, примерно този който е в непосредствено съседство, то отговорността е на този собственик, който виновно или не е причинил щета върху тръбата. Именно защото това негово действие е причинило вреда на имота на другия собственик. Което означава, че във всички случаи, които се обследва отговорността, е важно да се прецени причинно – следствената връзка между конкретни действия на определено лице и щетите, които са причинили тези действия, както и какъв е статута на собствеността на повредената част. Също така и определени бездействия могат да причинят вреда върху собствеността на етажен собственик. Например, липсата на довършителни работи върху фасадата на мезонет и неговото остъкляване са довели до прякото излагане на стихиите : дъжд, сняг, порои и това е причинило наводняване на имотите под мезонета. Отговорността отново е на собственика на имота, което означава, че пострадалите могат да потърсят възстановяване на щетите в исково производство срещу лицето, което не се е погрижило за своя имот.

По – долу помествам и решението, с което собственик, пострадало лице от теч от повреден покрив, е потърсило обезщетение за вредите от собствениците на самостоятелните обекти в сградата, които са съсобственици на покривната част.

РЕШЕНИЕ № 355 ОТ 07.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 478/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ОТГОВОРНОСТТА НА ЕТАЖЕН СОБСТВЕНИК, ЗА ПРИЧИНЕНИ НА ДРУГ ЕТАЖЕН СОБСТВЕНИК ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ В СОБСТВЕНИЯ НА ПОСЛЕДНИЯ АПАРТАМЕНТ ОТ ОБЩА ВЕЩ – ПОКРИВА НА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СЛЕДВА ДА БЪДЕ АНГАЖИРАНА. ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ Е РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 50 ОТ ЗЗД, УСТАНОВЯВАЩА БЕЗВИНОВНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ КАКВИТО И ДА СА ВЕЩИ, СОЛИДАРНО ЗА СОБСТВЕНИКА И ЛИЦЕТО, ПОД ЧИЙТО НАДЗОР ТЕ СЕ НАМИРАТ. СЪГЛАСНО ОБЩОТО ПРАВИЛО, ЧЕ ВСЕКИ Е ДЛЪЖЕН ДА ПОПРАВИ ВРЕДИТЕ, ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ НЕГОВА ВЕЩ СЕ НАЛАГА, ЧЕ ЕТАЖЕН СОБСТВЕНИК ОТГОВАРЯ СПРЯМО ДРУГ ЕТАЖЕН СОБСТВЕНИК ЗА ВРЕДИТЕ ОТ ТАКАВА ВЕЩ В ОБЕМ, СЪОТВЕТСТВАЩ НА НЕГОВИТЕ ПРАВА В ОБЩНОСТТА. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ОТГОВОРНОСТ ПРЕД УВРЕДЕНИЯ С АРГУМЕНТА, ЧЕ ПОСЛЕДНИЯТ НЕ Е ТРЕТО ЛИЦЕ ЗА ВЕЩТА, ОТ КОЯТО СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ ВРЕДИ, А Е НЕЙН СЪСОБСТВЕНИК (ЗАЕДНО С ДЕЛИНКВЕНТА).

Чл. 50 от ЗЗД

Чл. 290 от ГПК

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: 1. Марио Първанов

Филип Владимиров

при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 478 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението от 30.11.2009 г. по гр. д. № 2831/2009 г на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2027/2009 г. по гр. д. № 2166/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което предявеният иск за заплащане на сумата от 1 548 лв. – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ, съставляваща обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, е отхвърлен.

Обжалването е допуснато по материалноправният въпрос дали етажен собственик следва да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост, за разрешаването на който липсва нормативно правило, нито пък данни за съдебна практика, съдържаща отговор на така поставения въпрос. Сочи се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че отговорността на етажен собственик, за причинени на друг етажен собственик имуществени вреди в собствения на последния апартамент от ОБЩА ВЕЩ – покрива на жилищна сграда, следва да бъде ангажирана. Правното основание е разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, установяваща безвиновната отговорност за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, солидарно за собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. Вредата следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта. Ето защо, за увреждането в резултат от такива вътрешни свойства на вещта – като например покрива на сграда в режим на етажна собственост, който под въздействието на атмосферни влияния и условия се е компрометирал във времето и е загубил своето хидроизолационно предназначение, което е довело до поява теч и вреди в жилището на пострадалия етажен собственик, се дължи обезвреда. Съгласно общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, произлезли от негова вещ се налага, че етажен собственик отговаря спрямо друг етажен собственик за вредите от такава вещ в обем, съответстващ на неговите права в общността. Той не може да се освободи от отговорност пред увредения с аргумента, че последният не е трето лице за вещта, от която са произлезли претендираните за обезщетяване вреди, а е нейн съсобственик (заедно с делинквента). Пострадалият съсобственик (етажен собственик) не е трето лице само за съответстващата на правата му в общността (етажната собственост) идеална част от общата вещ, от която са произлезли вредите. Върху останалата идеална част от тази вещ той няма права и на общо основание може да бъде увреден, с приложение на нормата на чл. 50 от ЗЗД. Затова етажните собственици отговарят един спрямо друг за вреди, произлезли от обща вещ в сграда в режим на етажна собственост.

Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба – О. Б. А. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за частично основателна, съображенията за което са следните:

С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, № 2027/2009 г. по гр. д. № 2166/2008 г., с което предявеният от К. М. К. от [населено място], [община] – починала в хода на производството, което съгласно по чл. 227 от ГПК, е продължило с участието на правоприемника й – сина К. Д. К. от [населено място], иск по чл. 50 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 548 лв. – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ, съставляваща обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, е отхвърлен.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основанието на чл. 50 от ЗЗД ангажира обективната безвиновна отговорност на собственика на вещ, в резултат на чийто вътрешни свойства, качества или недостатъци са настъпили вреди. И тъй като обаче в случая се касаело не за собствена на ответника вещ, а за съсобствена такава, в съсобствеността върху която участва и ищеца като етажен собственик, то цитираната по – горе разпоредба е неприложима в отношенията между страните по спора. Ищецът не се явява трето увредено лице, поради което съдът е намерил, че е безпредметно установяването по вид и стойност на конкретните вреди и определянето на размера на претенцията.

В нарушение на материалния закон въззивният съд е счел, че разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД не намира приложение в отношенията между страните, като съсобственици на вещта, от която са произлезли вредите, претендирани за обезщетяване – покрива на сграда в режим на етажна собственост, поради което те не носят отговорност един спрямо друг за вреди от общата вещ, а се прилага само в отношенията между собственика (съсобствениците) на вещта и третите увредени лица, какъвто качество ищцовата страна нямала.

По изложените по – горе съображения и с оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че отговорността на ответника спрямо увредения за вреди, макар и при наличието на обща (съсобствена) вещ, която да ги причинява и върху която всяка от страните да има права в определен обем, безусловно следва да бъде ангажирана по чл. 50 от ЗЗД.

Изложеното се явява в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага частична отмяна на постановения от него акт и решаване на въпроса по същество.

Предявеният иск е за присъждане на сумата от 1 548 лв., съставляваща съответно на обема на правата на ответника в етажната собственост обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ – обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, чието хидроизолационно покритие се компрометирало във времето от атмосферни условия и влияния и довело до появата на теч в жилището на ищцата, и до повреждане на шпакловката и боята по стени и тавани, както и на топлоизолацията на тавани в посочените площи. Твърди се, че общата стойност на разходите за ремонт на жилището възлизат на 4 960 лв., а процесната сума съставлявала припадащата се на ответника сума от тях (съответстваща на неговата идеална част от общите части на сградата, в размер на 31.22%). Претендират се законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.

От анализа на съвкупния доказателствен материал по делото се установява наличието към 2007 г. на вреди в апартамента на ищцата, причинени от теч на покрива на сградата – компрометирани стени и тавани, покрити с мухъл, които в хода на процеса са отстранени, като стойността на ремонтните работи възлиза на 1 800 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза се установява, че общата стойност на строително – монтажните работи за отстраняване на последиците от теча в жилището към момента на депозиране на заключението – м. юни 2009 г., възлиза на 4 019.93 лв.

С оглед на горното, предявеният иск се явява доказан по своето основание и следва да бъде уважен, с присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Техният размер се установява с приложената по делото фактура № 73/09.03.2009 г., за понесени разходи по отстраняване на последиците от увреждането, съизмерими с така платеното по нея – сумата 1 800 лв. Без значение е факта, че фактурата е издадена на името на сина на първоначалната ищца К. К. и настоящ касатор – К. К. Очевидно той е извършил плащането, действайки от името и за сметка на своята майка – собственика на увредения имот. Съдът не възприема като меродавно за размера на вредата остойностяването на строително – монтажните работи в жилището, извършено от вещото лице. Това е така, защото заключението е посочило стойността на тези дейности към датата на изготвянето му, а не към датата на настъпването им.

Така, определяйки размера на дължимата от ответника обезвреда, съобразно неговите права в общите части на сградата (31.22 % ид. ч.), построена в режим на етажна собственост се формира сумата от 561.96 лв. В този размер искът се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен от 1 548 лв. следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено частично – в отхвърлителната част по иска за сумата от 561.96 лв. и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи за сумата от 561.96 лв. В останалата си част решението е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК.

Обезщетението ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното му изплащане, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

С оглед изхода по спора, предмет на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора се следват разноски за производството, възлизащи на 92.57 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 30.11.2009 г. по гр. д. № 2831/2009 г на Пловдивския окръжен съд в ЧАСТТА, в която предявеният от К. М. К. от [населено място], [община] – починала в хода на производството и заместена по чл. 227 от ГПК от правоприемника й – сина К. Д. К. от [населено място], иск по чл. 50 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ, съставляваща обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, е отхвърлен за сумата от 561.96 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА О. Б. А. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати, на основание чл. 50 от ЗЗД, на К. Д. К. от [населено място] сумата от 561.96 (петстотин шестдесет и един лв. и 96 ст.) лева – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ – обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 92.57 лв. (деветдесет и два лева и 57 ст.) лева – сторени в производството по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

Вашият коментар