Осъден длъжник – незаплатил вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3678 24.10.2017 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ граждански състав
На 25.09.2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ваня Койчева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 10589 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Предявен е от Етажната собственост в сграда с адм. адрес гр. Пловдив, ул. С. № **, представлявана от адв.Е.А. *** иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът В.Д.Ш. *** дължи сума в размер на 144,72 лв., представляваща такса за режийни разходи за управление и поддръжка на общите части в сградата на горния адрес за период от м.януари 2015 г. до м.септември 2015 г. вкл., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6662/2016 г. на ПРС, V гр.с.
В исковата молба се сочи, че сумата се състои от режийни разходи на стойност 15,19 лв., вноски фонд „РО“ на стойност 123,83 лв. и такса професионален домоуправител на стойност 5,70 лв. Твърди се, че задълженията срещу ответника са констатирани с решение на ОСЕС, проведено на 28.09.2015 г.
С оглед липсата на изложени в първоначалната искова молба обстоятелства, от които произтичат вземанията в търсените размери / не са посочени решенията на ОС на ЕС, с които таксите и вноските за етажните собственици са определени по размер/, с разпореждане от с.з на 31.01.2017 г. на ищеца са дадени указания да внесе съответните уточнения в определен от съда срок. В тази връзка, от ищеца е депозирана молба на 10.02.2017 г., в която е посочил, че с решение на ОС от 06.02.2013 г. е определена вноска от 15 лв. на апартамент за покриване на текущи разходи по управление на общите части, асансьорната такса, ел.енергията за стълбите и асансьора, както и почистването, в т.ч. и таксата за професионален домоуправител. Наред с това се твърди, че с решение от 05.02.2015 г., сума в размер на 390 лв. за монтирана портална врата ще бъде разпределена на 14 самостоятелни обекта и ще бъдат начислени в таксите за м.март 2015 г. На следващо място ищецът препраща към приложена към молбата справка за задълженията към ЕС на собственика на ателие № 5 /на ответника/, за периода 01.2015 г.- 09.2015 г., както следва: такси за покриване на разходи по управление на общите части на сградата- 94, 47 лв., такса „професионален домоуправител“- 39,05 лв., метална врата- 23,57 лв., ревизия асансьор- 4,36 лв., 7,69 лв. външно осветление, 92,58 лв. ремонт наводняване– общо 264,72 лв. Посочено е, че длъжникът е направил две плащания – от 90 лв. и от 30 лв.- общо 120 лв.
С молба от 10.03.2017 г. ищецът сочи, че сумата от 123,83 лева е формирана, както следва: сумата от 23,57 лева, начислена към месечната такса за месец март 2015 г. и дължима, съгласно решение на ОС на ЕС, взето на 05.02.2015 г., сумата от 7,69 лева, начислена към месечната такса за месец юли 2015 г. и дължима, съгласно взето на 07.04.2015 г. решение на ОС на ЕС и сумата от 92,57 лева, начислена към месечната такса за месеците юни, юли и август 2015 г. и дължима, съгласно взето на 27.05.2015 г. решение на ОС на ЕС. Посочено е също така, че дължимите такси за режийни разходи и такса „професионален домоуправител“ се включват в дължимата месечна бюджетна такса.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът в отговор на исковата молба оспорва иска. Поддържа становище за незаконосъобразност на решението от 28.09.2015 г. на ОСЕС, с което са констатирани задълженията. Предявил е насрещен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на посоченото Решение на ОСЕС. Настоява за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски. Възразява за присъждане на разноски на ищеца поради липсата на извънсъдебна покана за доброволно плащане.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6662/2016 г. по описа на ПРС, V гр. с., в подаденото заявление, е посочено, че вземането в размер на 144,72 лева, за периода м. 01.2015 г. – м.- 09.2015 г., е формирано от сумата 15,19 лева – режийни разходи за периода м. 01.2015 г. – м.09.2015 г., сумата от 123,83 лева – фонд „РО“ за периода м. 01.2015 г. – м. 09.2015 г. и сумата от 5,70 лева – такса „професионален домоуправител“ за периода м. 01.2015 г. – м. 09.2015 г. Постъпило е възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК, като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК.
С определение, постановено по в.ч.гр.д.№ 1064/2017 г. на ПОС, е прието, че предявеният по чл.422 ГПК иск е допустим, тъй като е налице пълна идентичност между вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предявени с исковата молба. Следователно възраженията на ответника в тази насока, изложени в писмената защита, не следва да се обсъждат.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на самостоятелен обект, представляващ ателие № 5 с площ от 54, 70 кв.м., находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес в гр.Пловдив, ул.С. № 20, ет.6.
С Протоколно решение от 06.02.2013 г. на ОСЕС , е предвидено всеки собственик, ползвател или обитател на СОС да заплаща ежемесечно от 5-то до 25-то число на месеца сумата за покриване на текущите разходи по управление на общите части на сградата . Асансьорната такса, ел.енергията на стълбите и асансьора, както и почистването, се разпределя на брой апартаменти, т.е. по 15 лв. на апартамента, в т.ч. и таксата за професионален домоуправител.
Представено е Протоколно решение от 05.02.2015 г. на ОСЕС, съгласно което сума в размер на 390 лв. за монтирана портална врата да бъде разпределена на 14 самостоятелни обекта и ще бъдат начислени в таксите за м.март 2015 г. С последващи Решения от 07.04.2015 г. и от 27.05.2015 г. Общото събрание на етажните собственици е решило извършване на ремонт за прекратяване на наводнение в избените помещения, одобрило е оферта на стойност от 1937,60 лв., като е предвидено сумата да се изплати от етажните собственици в рамките на три месеца, считано от м.юни 2015 г., разпределена по правилото на чл.48, ал.3 ЗУЕС.
Липсват данни по делото, а и не се твърди, описаните решения на Общото събрание на етажните собственици да са отменени по предвидения в чл.40, ал.1 ЗУЕС специален ред, поради което следва да се приеме, че обвързват етажните собственици и са задължителни за тях, в т.ч. и за ответника. В настоящото производство и след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.1 ЗУЕС е недопустимо да се извършва проверка на тяхната законосъобразност.
От приетото по делото заключение на ССЕ, изготвено след проверка в счетоводството на „Марков НМ 1“ ЕООД се установява, че са извършени разходите, за които са взети горепоменатите решения, като сумите са разпределени на база притежаваните идеални части. Конкретно по партидата на ответника с кл.№ 11072001, за процесния период са начислени суми в общ размер от 264, 72 лв., от които 97, 47 лв. режийни разходи, 39,05 лв. такса за професионален домоуправител, 23,57 лв. за м.март 2015 г.- доплащане за поставяне на метална врата, 4,36 лв. за същия месец за ревизия на асансьор, 7,69 лв. за външно осветление, и по 30, 86 лв. за всеки от месеците юни, юли и август 2015 г. за ремонта на наводняването. От тези суми ответникът е изплатил общо 120 лв., в резултат на което е останало задължение в размер от 144,72 лв. Съдът кредитира заключението на обективно, обосновано и безпристрастно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 10, т.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ общото събрание е орган на управление на етажната собственост, като негово правомощие по чл. 11, ал.1, т.5 от закона е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата .
Както стана ясно от изложеното по-горе, тъй като ответникът по иска не се е възползвал от възможността в преклузивния срок по чл. 40 от ЗУЕС да оспори решенията на общото събраните на етажната собственост по надлежния ред, следва да се приеме, че те са законосъобразни и обвързват ответника по предявения иск в качеството му на собственик на самостоятелен обект в тази етажна собственост . На осн.чл. 38, ал.1 от ЗУЕС тези решения подлежат на изпълнение в посочените в тях срокове.
Въз основа на горното съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че за управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, за процесния период ответникът дължи във връзка с притежаваният от него самостоятелен обект сумите, установени по основание и размер от обсъдените доказателства. Долоктото не се твърди и доказва плащане на дължимата сума, претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По насрещния иск.
Оспорено е Решение на ОСЕС от 28.09.2015 г. с доводи за незаконосъобразност поради неспазване на процедурата по свикването ми, като се претендира неговата отмяна на осн.чл.40, ал.1 ЗУЕС. Съдът счита, че така предявеният насрещен иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по него да се прекрати. Съображенията за това са следните:
Както се посочи по-горе в мотивите, оспорването на взети решения на ОС на етажните собственици е допустимо само в срока по чл.40 ЗУЕС- 30-дневен от обявяването на Протокола от ОС. Съгласно редакцията на нормата на чл.16, ал.7 ЗУЕС / действала до изменението от 01.04.2016 г./, приложима в разглеждания случай, съобщение за изготвяне на протокола се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата. За поставяне на съобщението се съставя протокол от Председателя на УС /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Видно от представените от ответника по насрещния иск писмени доказателства- съобщение и Протокол за поставянето му, съобщаването за изготвяне на протокола от ОС на 28.09.2015 г. е извършено на 05.10.2015 г., считано от която дата е започнал да тече и 30 – дневния преклузивен срок по чл.40 ЗУЕС за оспорване на решенията по съдебен ред. Насрещната искова молба е депозирана на 02.12.2016 г., т.е. много след изтичане на този срок, поради което се явява недопустима.
Наред с това съдът счита, че за ответника липсва правен интерес от оспорването на взетите на 28.09.2015 г. решения на ОСЕС, тъй като с тях не се пораждат задължения за етажните собственици, а те само се констатират- неплатени задължения за минали периоди. Т.е., не влияят по никакъв начин на правната им сфера.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят сторените деловодни разноски. В заповедното производство такива се констатираха в размер от 25 лв. внесена ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение, а в настоящото- 25 лв. довнесена ДТ , 300 лв. платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за ССЕ- общо 425 лв. Ищецът претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение отделно за защита по насрещния иск, което не следва да се присъжда, тъй като представителството по образуваното исково производство обхваща защита по всички възражения и насрещни искания на ответната страна. Възражението на ответника за недължимост на разноски , независимо от изхода на делото, е неоснователно. Отговорността за разноски е уредена в нормите на ГПК, като единствената хипотеза, при която ответникът не дължи разноски при уважаване на иска е да е признал иска и да не е станал повод за завеждането му / чл.78, ал.2 ГПК/, която в случая не е налице.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, ателие № 5, че дължи на Етажната собственост в сграда с административен адрес гр.Пловдив, ул.С. № 20, сумата от 144,72 лв., представляваща такса за режийни разходи за управление и поддръжка на общите части в сградата на горния адрес за период от м.януари 2015 г. до м.септември 2015 г. вкл., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6662/2016 г. на ПРС, V гр.с.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правна квалификация чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от В.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, ателие № * за отмяна на решението от 28.09.2015 г. на Общото събрание на етажната собственост в сграда с административен адрес гр.П., ул.С. № **.
ОСЪЖДА В.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, ателие № 5, да заплати на Етажната собственост в сграда с административен адрес гр.П., ул.С. № **, сумата от 325 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6662/2016 г. на ПРС и сумата от 425 лв. разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
