Възниква въпросът : настъпва ли промяна в статута на обектите в един имот в режим на етажна собственост, ако същият бъде придобит мажоритарно от един собственик? Променя ли се предназначението на общите части като обслужващи самостоятелните обекти или те придобиват коренно различно значение за обекта?
Означава ли, че след като един единствен собственик е придобил еднолично собствеността върху сградата с всички нейни елементи, това е достатъчно, за да се промени предназначението на някой от тях и най вече на общите части. Възможно ли е тези части по този начин да придобият самостоятелен и независим от останалите обекти в нея статут и най – вече да се превърнат в самостоятелен обект, годен да бъде предмет на разпореждане? Напротив, мажоритарното придобиване на собствеността на обектите в сградата означава, че собственикът придобива 100 процента от собствеността върху имота, включително всички обекти и елементи в него, както и общите части, тъй като последните следват и са обусловени от недвижимите имоти в сградата, които запазват и не загубват своята самостоятелност. Придобиването на правото на собственост от ЕДИН СОБСТВЕНИК НЕ ПРОМЕНЯ СТАТУТА НА ПОМЕЩЕНИЯТА И НЕ Е НЕОБХОДИМ ПОСЛЕДВАЩ АКТ ОТ СТРАНА НА СОБСТВЕНИКА ЗА ДА ВЪЗСТАНОВЯТ ТЕ СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ! Техният статут и предназначение се променя само с изричен акт, който да обективира волята на собственика за това.
А следва ли изрично общите части в една сграда да бъдат индивидуализирани и описани, както и да им се придаде необходимото качество за да придобият статут на общи части и какъв е разграничителния критерий между отделните самостоятелни обекти и общите части?
Чл . 38 ЗС е въвел изброяване на елементите, които по своята същност представляват Общи части. Нека да изясня нещо – това изброяване не е изчерпателно. Затова законодателят отваря една скоба – която определя и самото качество, самият отличителен белег : „и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване”. Естеството или предназначението си! Първата част са тези, които възникват със създаването на имота : основите, външните стени, вътрешните носещи стени, покрив, комини – техният характер е оригинерен, първичен. Втората част са тези, които са придобили впоследствие този си статут с последващ акт на собственика или на етажните собственици. Двете групи са обединени от един признак : за общо ползване от всички собственици. Докато недвижимите имоти имат строго индивидуализиран носител на правото на собственост, обективиран в определен акт или в определена правна последователност /при наследяване/, то общите части се дефинират по тяхното предназначение.
В правните норми липсва текст, който да регламентира, че освен обекта на разпоредителната сделка, респективно в нот. акт, следва да бъдат описани и обектите, които поради естеството или предназначението си са идеални части от общите части на сградата, за да възникне за тях този статут. В противен случай това би означавало да бъдат описани и стълбища, комини стени и т.н. Законът за собствеността в раздел IV дефинира понятието етажна собственост, без обаче да определя правните последици на случаите, в които всички обекти в една съществуваща етажна собственост станат в течение на времето собственост на едно лице. Това не означава, че обектите в сградата губят своята юридическа самостоятелност и обособеност. Всеки самостоятелен обект запазва своето участие в общите части на сградата.