Обстоятелството, че собственикът не ползва някои от общите части не го освобождава от задължение за плащане

Р Е Ш Е Н И Е №1218

11.04.2018г., гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н  А  Н А Р О  Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

            при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5119 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38, във вр с чл. 6, ал. 1 т. 9 ЗУЕС.

            Ищец Етажна собственост на сграда с административен адрес ********, представлявана от управителния съвет- Г. С. К., И. К. Д., Р. М. Р., М. Н. М. и С. А. С. чрез адв. Е.А. твърди, че ответник Х.С.С. е собственик на апартамент № * в сградата, разположен на втория етаж. Твърди, че с решение от 24.02.2016 г. ОС на ЕС предоставил на същия срок до 24.03.2016г. да изплати задълженията си в общ размер на 70,13 лева – задължения за ремонт на два броя асансьорни уредби в сградата. Тъй като ответникът не изпълнил решението, било образувано заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение за процесната сума. Твърди, че процесната сума се дължи за ремонт на два броя асансьорни уредби, на основание взето решение на ОС на ЕС от 20.10.2015 г. Конкретизира, че задълженията са за периода: от м. 11.2015 г. до м. 03.2016 г.  За събирането на вземанията е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 17578 от 2016 на ПРС, V бр. с., но ответникът подал възражение в срок и за ищеца възникнал интерес от предявяването на исковете. Моли да се установи съществуването на посочените вземания. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Ответник Х.С.С. възразява, че сумата от 70,13 лева за ремонт на два броя асансьорни уредби не е дължима, тъй като с протокол на ОС от 18.08.2015 г. е взето решение, с което всички обитатели на първи и втори етаж се освобождават от заплащането на ремонта на асансьорите. Оспорва и размера на претендираната сума. Оспорва и представените по делото решения на общото събрание от 20.10.2015 г. и 24.02.2016 г., тъй като в същите са вписани лица, които не са собственици, не са от семейството на собственика, като няма изявления и вписвания в протоколите за присъствието на хора с нотариално заверени пълномощни за участие в общото събрание. Възразява за начисленото ДДС върху обявените суми за ремонт на асансьорите, като счита, че такова начисление е в нарушение на ЗДДС и ППЗДДС. Прави възражение срещу дължимостта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и разходи по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            С т.2 от протоколно решение от 20.10.2015г. е прегласувано решението взето на ОС на ЕС от 18.08.2015г., при което е прието, че сумите за ремонтите на 2 бр. асансьорни уредби по оферта на дружество с фирма „Бомиан-Лифт“ ЕООД се разпределят между всички собственици съразмерно на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 48, ал.3 ЗУЕС – включително на собствениците от 1-ви и втори жилищен етаж сред които попада и ответник Х.С. в качеството му на изключителен собственик на апартамент № *. Решението е взето с необходимия по закон кворум императивно уреден в чл. 15 и чл. 17, ал.3 ЗУЕС и е във връзка със задължението на етажните собственици по чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС. С протоколно решение от 24.02.2016г. в т.1 е констатирано текущо задължение на ответник С. в качеството му на собственик на апартамент № * в размер на сумата от 70.13 лева, която сума е формирана като задължения за ремонт на 2 броя асансьорни уредби съобразно притежавания процен идеални части от общите части на сградата. Това решение също е законосъобразно, взето при изискуемия от закон кворум, като изрично е отбелязано, че собственик на апартамент * е гласувал с въздържал в лицето на Е.Г.С., която лично е присъствала на Общото събрание при вземане на решението, като протоколът, в който е оформено решението нито е оспорен по реда на чл. 16, ал.9 ЗУЕС, нито пък по съдебен ред. Формално юридически ищецът не представя доказателства затова, че е изпълнил изискването на чл. 16, ал.7 ЗУЕС – съставяне на протокол, който да отразява, че взетото на ОС на ЕС е разгласено чрез залепването му. Въпреки това обаче фактът, че Е.С. е присъствала лично на Общото събрание на 24.02.2016г. следва да се интерпретира в насока, че същата е била запозната с взетото решение, както и че именно това решение доразвива решението от 20.10.2015г. и фиксира точен размер на задължението й срок за погасяването му. Всички останали оплаквания относно законосъобразността на двата акта на ОС на ЕС от 20.10.2015г. и 24.02.2016г. е следвало да бъдат релевирано в производството по реда на чл. 40 ЗУЕС като настоящата инстанция може преюдициално да изследва тези въпроси само в случай че е налице прякото им противоречие с императивните норми на ЗУЕС досежно кворума на проведеното общо събрание и кворума с които са взети съответните решения, които въпроси и служебно се изследваха от съда, при което не се намериха основания и факти, които да водя до отпадане правното действие на решението на ЕС като вид многостранна правна сделка. Независимо от горното дори да се приемат за основателни възраженията на отв. С., че участието в общото събрание на 24.02.2016г. и на 20.10.2015г. са взели лица, които нямат качеството на етажни собственици, то пак е налице изискуемия от закона кворум за провеждане на ОС и вземане на легитимни решения, който е 33% от ид.части от всички присъстващи, а в случая това е 44.724 % ид.части – арг. от чл. 33, ал.3 ЗУЕС, тъй като претендираните разходи не могат да се категоризират като извършване на основен ремонт, за да е приложим спрямо тях изискуемия кворум от 67% ид.части, и то от присъстващите, а не както твърди ответника от всички идеални части.

Колкото до възраженията затова, че била отнета възможността на отв. С. да ползва асансьорната уредба то същите касаят целесъобразността на взетите от ОС на ЕС решения, които обаче не подлежат на съдебен контрол, тъй като съдът няма правомощие да интервенира върху волята на етажните собственици затова как и по какъв начин да се ползват инсталациите на общите части и какво се случва, когато даден етажен собственик не може да ползва конкретно съоражение. Вън от горното отв. С. разполага с богат юридически инструментариум за защита правата си срещу невъзможността му да ползва сградните инсталации на общите части в жилищната сграда срещу етажната собственост. Аналогично и по отношение на твърденията, че асансьорните уредби били спрени от експлоатация, тъй като били развалени не представлява обстоятелство, което да изключи отговорността на етажния собственик, нито пък това, че друг бил ползвал тези асансьори. Именно поради спецификата на общите части законът не държи сметка, кой какво реално ползва, защото се притежава не облигационно право на реално ползване върху конкретна част от общите части сградата, а идеални части от общите части на сградата, които идеални части са умозрителни и касаят как се разпределя единното право на собственост.

            По изложените съображения предявения иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи като в тежест на ответника следва да се присъдят разноските в заповедното производство и настоящата инстанция в размер на сумата от 650 лева.

            Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Х.С.С. с ЕГН ********** *** дължи в полза на Етажна собственост на сграда с административен адрес ********, представлявана от управителния съвет- Г. С. К., И. К. Д., Р. М. Р., М. Н. М. и С. А. С. със съдебен адрес:***, офис * сумата от 70,13 лева/ седемдесет лева и 13 стот/, която представлява разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за ремонт на два броя асансьорни уредби за която сума е била издадена заповед № 10181/19.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17578/2016г.

            ОСЪЖДА Х.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Етажна собственост на сграда с административен адрес ********, представлявана от управителния съвет- Г. С. К., И. К. Д., Р. М. Р., М. Н. М. и С. А. С. със съдебен адрес:***, офис * сумата от 650 лева / шестотин и петдесет лева/, която представляват разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

                                                            СЪДИЯ:/п./В.А.