Практиката ми с казусите, свързани с управление на етажната собственост съзирам пропуските на законодателя в ЗУЕС. С оглед на една такава недомислица в закона, а именно намесата на държавата в едни типично вътрешни взаимоотношения, каквито трябва да бъдат начина на разпределение на разноските за поддръжка и управление на общите части на сградата – чл. 51 ал. 1 ЗУЕС мисля да предложа законодателно промени, а именно :
В кръга на решенията на ОС на ЕС да бъде включена и възможността същото да вземе решение, с което да определя метода на разпределение : на апартамент, на собственик/ползвател/обитател, на кв.м. По този начин няма да се стигне до изместване на задължението на лицата да не плащат дължимите суми, а ще се постигне една удобна възможност за гъвкавост и ще се избегне конфликтността и неуместните дела за отмяна на решенията на етажната собственост, различни от чл. 51 ал. 1 ЗУЕС. Каква трябва да бъде ролята на чл. 51 ал. 1 ЗУЕС в съвременната му редакция : да бъде коректив само и единствено ако ОС на ЕС не е взело решение, което да е различно от уреденото в закона. Считам, че този въпрос касае едни вътрешни взаимоотношения между собствениците в ЕС, и тези решения трябва да бъдат подчинени на целесъобразността.
Мисля, че законодателят е искал да създаде някаква социална справедливост, като е направил въпросния член императив, но според мен по – уместно ще бъде това да бъде като опция, ако ОС на ЕС не е решило друго.