Не е допустимо обжалване на решения на ОС в производство по установителен иск

Допустимо ли е в установителния иск след депозирано възражение  срещу заповед за изпълнение съгласно чл. 410 ГПК за дължими  разноски за  поддръжка и управление  на общите части на  сградата да се иска от съда да установи и незаконосъобразността на решенията на ОС/ Общото събрание на Етажната собственост/. Съдът не би следвало да допусне   исковата молба, още повече, ако е налице преклузията на чл. 40 ЗУЕС, който указва, че контролът жърху законосъобразността на решенията на ОСЕС се изжършжа пред съответния Районен съд в 30 дневен срок от оповестяване на решението на ОС  Лично според мен такъв иск е и недопустим. Считам, че производството следва рамките, които предварително са предначертани с заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моите аргументи са  :

1.Ако е пропусната възможността в 30 – дневен срок от  оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС да се иска отмяна на незаконосъобразното решение на Общото събрание се преклудира  /пресича/ тази възможност“ Решението дори и незаконосъобразно,  поражда своите действия и последици и  сумите са дължими, така както са определени в решението.Всъщност принципът е един и същ за последиците на всяко едно решение на ОС, а не само тези, които  касаят формирането и  плащането на дължимите вноски за  поддържане и управление на общите части.

Всъщност поставени сме пред хипотезата на висящата недействителност на  решението на ОС. Тази недействителност не е с порок, който да доведе до нищожността на акта на ОСЕС. Аргумент за това е и самата воля на законодателя да предостави  срок, в който да се търси контрол за  съобразността на  волята на членовете на ОС на ЕС със закона. На нищожността заинтересованото лице може да се позове по всяко едно време. В тежест на длъжника при  възражение за каквито и да е пороци на решението на ОСЕС да докаже, че има влязъл в сила съдебен акт, който да удостоверява недействителността.

2.  Не е   допустим инцидентен иск в предявения  установителния иск по чл. 422 ГПК, с който да се иска  установяване на  незаконосъобразността на  решението на Общото съобрание на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.

Рамката на установяване на  основателността на  задължението, както и размерът му е поставен с  депозираното заявление за издаване на  заповед за изпълнение и изпълнителен  лист.  Това очертава и самият предмет на  установителния иск. Затова в едно такова производство съществува ограничение по отношение на  обстоятелствата, които следва да бъдат доказвани.  Не следва да се установяват както законосъобразността на  сключените договори с  фирми, които  обслужват ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ. Дължимостта на сумите не е обусловена  и  от  извършените режийни разходи. Не е допустимо и възражение  за  евентуално  неизпълнение  на договорите, сключени с обслужващите ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ фирми.  Също така не следва да бъде извършено и прихващане с  разходи, по дейности, извършени от длъжника, примерно за ремонтни дейности по общите части на сградата, заплатени с негови  средства.