Ако собственик в ЕС загради част от общите части за свои нужди неговите действия не са неправомерни, ако не пречи по този начин на другите собственици да ползват необезпокоявано собствеността си.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1793
02.06.2017 година, град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16869 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от М.К. срещу Д.Я..
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху апартамент с идентификатор …, ведно с изба № … и 0.495% ид.ч. от общите части на сградата. До апартамента му се стигало по общ коридор, като отдясно на неговия обект се намирал апартаментът на ответницата, до който се стигало по втори общ коридор от около 3 кв.м. Тя поставила нова врата на този коридор, като по този начин увеличила площта на обекта си с около 1 кв.м. С това намира, че тя смущава правото му на собственост върху общите части, които притежава, каквато била и допълнително преградената част от коридора. Твърди, че коридорът като обща част служел за достъп до апартаментите и бил за ползване от всички собственици на имоти в кооперацията, вкл. и от него, като металната врата му пречела да го ползва в пълния обем, който притежава. Твърди, че не можел да ползва тези общи части по тяхното предназначение, а именно да обслужват апартамента му на етажа и да преминава по него. Твърди, че ответницата нямала законово основание да поставя вратата. Иска се ответницата да бъде осъдена да премахне поставената врата и да не извършва подобни действия, с които да ограничава достъпа на ищеца до общите части на сградата. Претендира разноски.
Ответницата, подава в срок отговор на исковата молба, с които оспорва иска. Признава, че притежава правото на собственост върху обект с идентификатор …, както и че е поставила преграда, която служи за вход на апартамента и й позволява да ползва около 1 кв.м. от коридора на етажното пространство. Възразява, че по този начин е увеличила площта на притежавания от нея апартамент. Твърди, че единствено ползва въпросните общи части. Оспорва твърденията, че със заграждането на площта от около 1 кв.м. се пречи на ищеца да ползва собствеността си. Твърди, че тя е така разположена в архитектурния проект, че поставянето на вратата не затруднява достъпа до жилището или до останалите общи части на сградата. Във връзка с тази площ било свикано и общо събрание на етажните собственици, но поради липсата на заинтересованост не били взети решения. Твърди, че за ползването на площта от около 1 кв.м. имало писмено съгласие от етажните собственици. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
С молба от 07.02.2017г. представя протокол за проведено общо събрания във връзка с изразено съгласие за поставянето на вратата.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
С доклада на делото, обективиран в определение от 08.02.2017г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор …, ведно с изба № … и 0.495% ид.ч. от общите части на сградата, че ответницата притежава правото на собственост върху обект с идентификатор …, както и че ответницата е поставила преграда, която служи и за вход на собствения й апартамент и й позволява да ползва за лични нужди площ от около 1 кв.м. от коридора на етажното пространство.
Правото на собственост на ищеца се установява и от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ (отм.) от 09.07.1982г.
Приета е и СТЕ, която установява точното разположение на поставената вратата в коридора, който безспорно представлява обща част. В. л. посочва, че пространството, което е заградено (между букви А,Б, В, Г, А), най-вероятно се използва от собственика на СОС с идентификатор …, като входът за този обект се намира зад преградата- означен с червена стрелка на скицата. При доклада си в о.с.з. в. л. посочва, че няма прегради от входа на апартамента на ищеца до стълбището и асансьора. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.
Представени са и декларации от останалите етажни собственици, с което дават съгласието си за извършеното от ответницата преграждане.
При така събраните доказателства съдът намира предявената претенция за неоснователна по следните съображения:
В хипотезите, когато засегнатото право на собственост е по отношение на обект, намиращ се в режим на етажна собственост, ако твърденията по исковата молба касаят засягане упражняване правото на собственост на общите части /както в настоящия случай/, за ищеца е достатъчно да се докаже правото си на собственост по отношение на самостоятелния обект в етажната собственост, а правото на собственост на общите части на сградата могат да бъдат дефинирани именно като производни на тази собственост в контекста на чл. 38 ЗС. В настоящия случай правото на собственост на ищеца върху самостоятелния обект е отделено като безспорно с доклада на делото, като се установява и от приложения договор. Установяват се и притежаваната от него част от общите части на сградата, а именно 0.495% съгласно схемата на обекта. Предвид горното той притежава права в общите части на сградата и е материално правно легитимиран по предявения иск.
В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т. ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т. е. препятстват или ограничават възможността на собственика/другия съсобственик/ да упражнява правото на собственост в определена степен.
Според установената съдебна практика, материално правната легитимация на ответника, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна /или поддържане на състояние/, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия собственик, без единствено фактът на извършване на незаконно преустройство да предполага уважаване на иска. Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца- Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС – II г. о.
Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС– Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК
В действителност с поставянето на вратата на коридора е била заградена част от общите части на сградата (1.82 кв.м.) и тази площ се ползва само от ответницата. Тази фактическа обстановка обаче обективно не създава пречки за ползването на имота на ищеца. Въпреки нея, той продължава да има свободен достъп до входа на жилището си, останалата част от коридора, стълбището и асансьора. От това следва, че може да ползва общите части на сградата, съобразно правата си и предназначението им. Частта от коридора, зад поставената врата, реално не обслужва неговия апартамент, а е предназначена да осигурява достъп единствено до имота на ответницата. Поради това и невъзможността ищецът да преминава по него обективно не създава пречки за нормалното упражняване на правото му на собственост. Ползването на заградената част единствено от ответницата отново не засяга неговото право на собственост, тъй като тя също е етажен собственик (обстоятелство отделено като безспорно), притежава част от общите части и може да ги ползва съобразно правата си след като не пречи на останалите собственици.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователни и следва да бъде отхвърлена.
В заключение следва да се посочи, че самото наличие на незаконно строителство не е основание за уважаване на претенция по чл. 109 ЗС, ако с него не се засягат по някакъв начин правата на ищеца.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски в размер 400 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.К. с ЕГН **********, срещу Д.Т.Я. с ЕГН **********, иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си в общите части на сграда с идентификатор … по КК и КР на гр. П., като премахне поставената на коридора на шестия етаж врата, разположена между точки А и Б, съгласно скица-Приложение 1 от СТЕ лист 66 по делото.
Скица- Приложение 1 от заключението на СТЕ- лист 66 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.
OСЪЖДА М.Р.К. с ЕГН **********, да заплати на Д.Т.Я. с ЕГН **********, сумата от 400 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ