Интересна е хипотезата, в която няма идентичност между собствениците на обектите в комплексите от затворен тип и собствениците на земята. Според доктор Бисерка Маринова, адвокат в АК – гр. София, следва да се приеме, че правото на собственост върху терена ще бъде подчинено на общия режим на съсобственост, уреден с чл. 30 – чл. 36 от ЗС.
Във връзка със земята като обща част е необходимо да се разграничи правния статут на прилежащите части по чл. 4 от ЗУЕС от този на земята като обща част. Според мен обаче често се греши при определянето на двете понятия и се приема, че непременно площта, върху която са застроени сградите е обща част, а не прилежащи зони. Различен е и режимът и третирането на двата типа. Както казва и доктор Маринова, при прилежащите площи е налице само едно своеобразно отдаване за ползване на част от терена върху който е построена сградата. Абсолютно е забранено и извършването на актове на разпореждане с тези зони. Според мен не пречи обаче собствениците в сградата да определят режим на ползване, както и достъп до тези зони. Не пречи да се определи и възможността за престой и паркиране на автомобилите в прилежащите площи. Въпросът е, че собствениците не биха могли да взимат решения за управление на тези части, дотолкова доколкото те нямат статут на общи части, така както могат да извършват същото с общите части на сградата в която живеят. Остават обаче още много въпросителни и нерешени въпроси!
Съгласно чл.63 от ЗС изр. Второ, собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.