Иск за възстановяване на суми, платени от собственик за необходим ремонт на основание чл. 46 ал. 7 ЗУЕС

Съществува хипотеза в която етажен собственик на основание чл. 46 ал. 7 ЗУЕС след като със собствени средства е извършил ремонт на общите части на сградата да предяви иск спрямо останалите собственици за да му заплатят прилежащите им суми,  съобразно с притежаваните от тях идеални части от общите части. С платените  от собственика суми собствениците са се обогатили за негова сметка и се дължи тяхното връщане. Необходимо е да се докаже необходимостта от извършване на ремонта, както и обстоятелството, че сумите са заплатени. Дори и при липса на решение на ОС на ЕС е възможно да се стартира производството

Р Е Ш Е Н И Е № 550
гр. Пловдив, 18.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение,
VІІ състав, в открито заседание на 11.02.2016 г. в състав
Председател: Соня Гешева
Членове : Величка Белева
Стефка Михова
при секретаря А.К., като разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 24/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответниците по спора Решение № 351 от 08.10.2015 г., пост. по гр.д. № 13677/2014 г. в частта, с която всеки от тях е осъден в качеството му на етажен собственик на самостоятелен обект в сградата – ЕС в гр. Пловдив, ЖК Т., бл. ***, вх. ** да заплати на ищеца К.В.Д. – също етажен собственик парична сума, съответна на припадащата се част съобразно дела на всеки от ответниците в общите части на сградата от стойността на извършен от ищеца необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, както и деловодни разноски съобразно уважената част на иска.
Поддържат се оплаквания за неправилност. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на друго такова за отхвърлянето на претенциите и в тези им части. Претендират се направените деловодни разноски.
Въззвиваемият – ищец К.Д. взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа решението в обжалваните му части да е правилно и иска неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 48 ал. 7 във вр. с ал. 6 от ЗУЕС във вр. с чл. 61 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди че като етажен собственик извършил през м. май 2014 г. необходим и неотложен ремонт на сградата – етажна собственост / бл. ***, вх. А в ЖК Тракия – гр. Пловдив / с лични средства, като за целта наел строителна фирма, на която заплатил за ремонта – труд и материали сумата 2 547, 36 лв. с ДДС. За необходимостта и неотложността на ремонта поради силен теч в апартамента му на последния етаж и в общи части – стени на общата площадка и асансьора на същия етаж, уведомил останалите етажни собственици преди ремонта, но същите проявили пълна незаинтересованост и ОС на ЕС не било свикано. След извършването на ремонта отново поставил на входното табло покана за свикване на ОС на ЕС с дневен ред да му се възстановят заплатените за ремонта лични негови средства, но отново никой от тях не се явил. С оглед което иска всеки от един от ответниците – собственици на апартаменти в сградата – ЕС, да бъде осъден да му заплати по 127, 36 лв. от стойността на така извършения ремонт, подробно описан в ИМ.
В отговора на ИМ ответниците чрез процесуалния им представител адв. Д. са взели становище претенциите да са допустими, но неоснователни. Заявени са следните възражения – да не им е известно че ищецът е извършвал твърдяния ремонт, а в случай че Съдът приеме че такъв е извършен той не е бил необходим, като е и толкова некачествен че са необходими средства за отстраняване на последиците от него – не се сочат какви. Същите възражения се поддържат и в първото по делото открито съдебно заседание, и до приключване на производството пред първоинстанционния Съд, нови не са възвеждани.
Ангажирани са следните доказателства:
Влязло в сила съдебно решение по бр.д. № 5981/2011 г. на РС – Пловдив и два броя нот. актове за покупко-продажба № № 198/12.08.2010 г. на нотариус Катерина Антонова и 109/19.7.2011 г. на В.З., легитимиращи ищеца като единствен собственик на апартамент № 37, ет. 8, вх. А, блок *** в ЖК Тракия – Пловдив.
Констативен протокол от 31.03.2014 г., съставен от Комисия при Район Тракия на Община Пловдив за извършена проверка с оглед силен теч в горепосочения апартамент на ищеца и констатирала следното фактическо състояние: Във входното антре по стената около входната врата и по тавана е мокро и с черен мухъл вследствие обилен теч. По стената към банята и по тавата също мокра ивица с черен мухъл. В чупката на антрето към дневната и по тавана – мокро петно. В спалнята в ъгъла на стената към съседния ап. 36, както и по тавана – мокро петно с черен мухъл и следи от теч. В ъгъла на двете стени/ към съседния апартамент и източната около прозореца и до долу – мокри ивици с черен мухъл и следи от обилен теч. В дневната по продължение на външната северна стена – мокра ивица с черен мухъл. При огледа на покрива се е установило отворена цепнатина от 0, 5 см., по покрива и стените на асансьорната шахта – мокри следи по стените по цялата повърхност.
Представен е договор за изработка от 07.05.2014 г. с възложител ищеца и изпълнител „ Геофахбау „ ЕООД с предмет: Полагане на 90 кв.м. хидроизолация на покрив над ап.36 и 37 в бл. ***, вх. А, ЖК ТРакия; полагане на 24 кв.м. хидроизолация над асансьорната шахта на входа; възстановяване на 18 линейни метра на външни фуги около ап. 37. Дължимо възнаграждение за ремонта / труд и материали / – 2 547, 36 лв. с ДДС.
Представен е двустранно подписан протокол за приемане на работата от 19.5.2014 г.
Представена е фактура № 220/20.5.2014 г.,, издадена от изпълнителя „ Геофахбау „ ЕООД за заплащането на възнаграждението в горепосочения размер от ищеца.
Изслушано е заключение на СТЕ от което се установява че горепосочеиня ремонт е извършен и пазарната стойност на извършените СМР е в размер на 2 637, 10 лв. с ДДС. Извършения ремонт на покрива е текущ, а не основен и е качествено извършен с оглед целта за която е предприет – течове след ремонта и към момента на огледа /м. март 2015 г. / няма. Ламарината не е подменяна – болтове и обшивки. По състоянието й личало че е от построяването на блока. Хидроизолацията на места е отлепена, но това е след ремонта вследствие извършено прехващане с твърд предмет, което е повдигнало горния слой на хидроизолацията – онагледено на снимка 3 към заключението. Не може да се установи защо, от кого и кога е извършено, но със сигурност е след ремонта, тъй като явно личало че е положена хидроизолацията, след което е повдигната, като и достъпа да покрива е свободен – няма заключващ капак. При основен ремонт е задължително и подмяната на ламаринените обшивки, но при текущ – какъвто е процесния ремонт, това не е необходимо. Целта за постигането на която е предприет както се каза по горе е постигната- течове в жилището и общите части на входа няма.
Разпитан като свидетел е И. Н. Д.. Депозира показания че лично е извършил ремонта от името на изпълнителя „ Геофахбау „ ЕООД, като работел като негов подизпълнител срещу възнаграждение. По този начин работил с фирмата Геофахбау „ от години – като неин подизпълнител. Нямали договор, познавали се със собственика и си имали доверие. Процесния извършил през април – май на 2014 г. Той закупил и необходимите материали. Ламарини не са сменяни – нямало пречка и това да се извърши още повече че те били стари и изкъсани, но ищецът нямал възможност да заплати и нови ламаринени обшивки, поради което само подменили хидроизолацията. Свидетелят извършил и огледа преди ремонта. И в апартамента на ищеца и в общите части на входа имало мокри петна от течове, от които мазилката била паднала, асансьорната шахта течала. След ремонта нямало теч. За ремонта дали гаранция 5 години / отразено и в приемо предавателния протокол / и клиентът до момента не е заявил рекламации.
Разпитан като свидетел на ответниците е С. Х. З.. Депозира показания че до края на 2013 г. е живял в блока, вход А, апартамент 31, познавал предишния собственик на ищцовия апартамент 37 и го посещавал 2, 3 пъти седмично. Течове в апартамента не се виждали, собственика не се оплаквал да има такива. След преместването си няма впечатления от състоянието на това жилище, нито знае кой е новият му собственик.
Представен е и Констативен протокол от 2.10.2014 г. на комисия при район Тракия , община Пловдив. В същия е отразено че при огледа е констатирана подменена покривна хидроизолация над осеметажната секция на блока / където са обектите на ищеца и ответниците / и на покрива над асансьорната шахта. Състоянието на хоризонталната плоскост на хидроизолацията е добро, но при бордовете се констатира че хидроизолоцаионната мембрана не е добре залепена – по северния борд е отлепена и свлечена, като ламаринените шапки на бордовете не са сваляни и мембраната не е положена под тях. Установено е и частична липса на ламаринени шапки – около 5 м. по западния борд и около 3 м. по източния, а над асансьорната шахта ламаринените шапки са цялостно свалени. Изолацията е обърната по борда и залепена по бетоновата стена, като на места не е добре залепена – по вертикалната повърхност на бордовете.
На основание чл. 162 от ГПК е назначено и прието допълнително заключение на СТЕ относно размера на притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата и същите са установени от вещото лице на база представени документи към заключението и извършени от в. лице справки в Община Пловдив, Пловдивинвест „ относно застроената площ на отделните апартаменти във входа, за площта на прилежащите към всеки апартамент избени помещения, за припадащите се ид.ч. от общите части на сградата в %. Така са определени притежаваните от всеки ответник ид. части от общите части съобразно формулата на чл. 17 ал. 4 от ЗУЕС и съобразно тях експертът е изчислил и дължимата от всеки ответник сума за стойността на извършения от ищеца ремонт в размер на 2 547, 36 лева.
С оглед така установеното предвид становищата и възраженията на страните първостепенния Съд е приел исковете за основателни до размер на така установените от допълнителното заключение суми и до тези размери ги е уважил, в която осъдителна част решението е обжалвано и е предмет на въззивната проверка. За разликата до пълните предявени са отхвърлени, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Прието е че към момента на извършването на ремонта ищецът се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сградата – ЕС, етажни собственици в сградата са и всеки един от ответниците досежно обектите посочени в ИМ, които не оспорват този факт.
Прието е че извършения от ищеца ремонт е необходим съгласно легалната дефиниция дадена в § 1 т. 8 от ДР на ЗУЕС – дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата, инсталациите, включително и покривите с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното ползване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Несъмнено установени от Констативния протокол на комисията при район Тракия от 31.3.2014 г. – непосредствено преди извършването на ремонта, са обилни течове в общите части и в апартамента на ищеца, препятстващи нормалното им ползване според предназначението им. В тази насока и показанията на свид. Д. – извършил ремонта. Прието е че показанията на ангажирания от ответниците свидетел З. не водят до извод в противна насока, тъй като впечатленията на този свидетел за състоянието на обекта са за предходен период – за 2013 г. и преди това.
Прието е че ремонтът е качествено извършен предвид заключението на в.л. Р.. Целта за която е предприет е постигната. Съдържащите се в констативния протокол на Община Пловдив от 21.10.2014 г. данни за недобре закрепена на места хидроизолация експертът установява това да е вследствие прихващането й с твърд предмет и повдигането й след ремонта – т.е. не се касае за некачествена изработка. Не се установява нанесени от ремонта щети по сградата и причинени вреди – в каквато насока възраженията на ответниците, като и същите не са конкретни – не се сочат щети, не се сочат и вреди, които да са отстранявани. Установено е също така от заключението на експертизата че договорената и заплатена от ищеца цена на ремонта не надвишава стойността на необходимите за този ремонт разходи по средни пазарни цени – доколкото отговорността е по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД и ответниците отговарят до размера на обогатяването си.
Решението е правилно по така изложените мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба че претенциите са неоснователни поради липса на решение на ОС на ЕС за извършване на ремонта. Иска по чл. 48 ал. 7 във вр. с ал. 6 от ГПК е предвиден именно в хипотеза на извършен от етажен собственик ремонт при липса на решение за извършване на такъв от ОС ЕС и е допустим именно поради липсата на такова решение на ОС на ЕС.
Неоснователно се поддържа и решението да е неправилно поради неустановяване по делото – при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, ответниците да са етажни собственици в сградата. Ищецът не ангажирал доказателства, установяващи собствеността им върху самостоятелни обекти в сградата и конкретно посочените апартаменти в ИМ, респ. дори и да са собственици не било установено че са изключителни такива и обектите не са притежават в съсобственост. Въззивниците не са възвели възражения относно поддържаните в ИМ твърдения да са собственици на посочените в нея апартаменти, респ. да не са единствените такива. С оглед което за нуждите на предявения иск правилно е прието тези факти да са установени като безспорни.
Неоснователно е и оплакването неправилно притежаваните от всеки от ответниците идеални части от общите части на сградата да са установени чрез назначена служебно от Съда експертиза в хипотеза на чл. 162 от ГПК, тъй като такава в случая не е налице, както и защото установяването на тези общи части по формулата на чл. 17 ал. 4 от ЗУЕС е допустимо само ако те не са посочени в титулите за собственост, респ. ако посочените такива не са равни на 100.
Законодателят изрично е регламентирал правомощия на Съда когато искът е установен по своето основание но няма достатъчно данни за размера му Съдът да го определи по своя преценка или чрез заключение на вещо лице- чл. 162 от ГПК. В случая е налице именно хипотеза на доказани по основание претенции, за чийто размер обаче не са налице доказателства. Затова и Съдът е установил служебно този размер чрез заключение на СТЕ, тъй като определянето на размера изисква специални знания и като така не може да се определи самостоятелно от Съда. Доколкото именно в тази насока е предприето назначаването и приемането на допълнителното заключение на СТЕ и същото е съобразило релевантните за установяването на този размер доказателства съобразно и титулите за собственост на страните не е налице нарушение на чл. 17 ал. 4 предл. 1 и ал. 5 от ЗУЕС.
Неоснователно се поддържа че искът е предявен само срещу част от етажните собственици но за цялата стойност на ремонт, в т.ч. и за дължимата от ищеца част като етажен собственик и Съдът с решението си я е присъдил, а следвало да я приспадне.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца парични суми от стойността на извършения от него ремонт съответни на дела им в общите части на сградата. Като така те не са осъдени да заплатят цялата стойност на ремонта, съответно частта дължима се от етажни собственици, срещу които искът не е насочен, нито частта, която е за сметка на ищеца – също етажен собственик
Неоснователно се поддържа да са неправилни изводите на Съда за това ремонтът да е необходим, да е извършен и да е качествено извършен. Не са налице необсъдени от първоинстанционния Съд доказателства в тази насока и изобщо – противно на твърдяното от въззивниците. Не е налице и необоснованост на изводите на Съда в тази насока. Мотивите са подробно изложени по горе, както и че настоящата инстация ги споделя изцяло и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, тъй като те са обосновани от ангажираните по делото доказателства, като последните са подробно обсъдени и правилно преценени за установеното чрез тях. Факта че ремонтът е фактически извършен от физическо лице, което не е в договорни отношения с дружеството – изпълнител по договора, не означава че ремонт не е извършен. Факта че към договора за ремонта и впоследствие страните по него не изготвили количествено стойността сметка също не променя извода че ремонтът е извършен, възлязъл е на сочената от ищеца стойност и тази стойност е заплатена. Правилно са изводите на Съда относно обема на ремонта и това че е качествено извършен, формирани при съвкупната преценка на заключението на в.лице и констативния протокол на Община Пловдив, район Тракия от 21.10.2014 г. Правилно е прието и че ремонтът е бил необходим на база съвкупната преценка на ангажираните в тази насока доказателства – констативен протокол на Община Пловдив, район Тракия от 31.3.2014 г. и показанията на свид. Д. и свид. З..
В заключение решението в обжалваната му част е правилно, поради което се потвърждава.
Жалбата против него е неоснователна, като по отношение на жалбоподателя К.М. Ч. е недопустима. В диспозитива на обжалваното решение по отношение на този ответник няма произнасяне, като видно от мотивите липсва формирана воля на Съда относно Ч.. Няма данни – не се и твърди, да е депозиране искане по чл. 250 ал. 1 от ГПК в установения за него едномесечен срок, считано от връчването на решението, който е изтекъл. С оглед което по отношение на въззивника К.Ч. жалбата е недопустима, съответно и образуваното по нея въззивно производство поради което то ще се прекрати.
С оглед този резултат на въззиваемата страна се присъждат разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. – възнаграждение за един адвокат договорено и заплатено съгласно предст. договор за правна помощ на л.16 от делото.
След обявяване на делото за решаване от въззивамия е депозирана молба от 19.2.2016 г., с която се иска въззивният Съд да му присъди и адв. възнаграждение за първоинстанционното производство, доказателства за което не е представил пред районния Съд и които представя към молбата – договор за правна помощ от 02.10.2014 г. Това искане е недопустимо предявено за пръв път пред въззивния Съд, при това след приключване на устните състезания, поради което по него въззивният Съд не дължи произнасяне. Искането е от компетентността на първоинстанционния Съд, на който делото ще бъде върнато след стабилизиране на въззивния акт.
Водим от горното Съдът

Р Е Ш И

Потвърждава Решение № 351 от 08.10.2015 г., пост. по гр.д. № 13677/2014 г. на Районен Съд – гр. Пловдив в обжалваната част – с която всеки от ответниците / без К.М.Ч. / е осъден като етажен собственик на самостоятелен обект в сградата – ЕС в гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. ***, вх. А да заплати на ищеца К.В.Д. – също етажен собственик парична сума, съответна на припадащата се част съобразно дела на всеки от ответниците / изключая К.М.Ч. / в общите части на сградата от стойността на извършен от ищеца през месец май 2014 г. необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, както и деловодни разноски в размер на 257,23 лева.
Осъжда И.Г.М., ЕГН – **********, И.А.И., ЕГН – **********, Й.В.К., ЕГН – **********, А.Д.М., ЕГН – **********, В. И.И., ЕГН – **********, П.Х.М., ЕГН – **********, А.Г. М., ЕГН – **********, В.П.К., ЕГН – **********, В.К.Г., ЕГН – **********, М.В.К., ЕГН – **********, Н.С.О., ЕГН – **********, К.И.К., ЕГН – **********, И.К.К., ЕГН – **********, Ф.Д.Ф., ЕГН – **********, И.Л.Ц., ЕГН – **********, И.С.ч., ЕГН – **********, М.М.И., ЕГН – **********, Д.Д.П., ЕГН – ********** и М.Г. Ц., ЕГН – ********** да заплатят на К.В.Д., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500 / петстотин / лева – възнаграждение за един адвокат.
В тази му част решението е окончателно на основание чл. 280 ал. 2 т.1 от ГПК.
Прекратява производството по въззивно гр.д. № 24/2016 г. по описа на Окръжен Съд – гр. Пловдив, въззивно гражданско отделение – VІІ състав по отношение въззивната жалба на К.М.Ч., ЕГН – **********.
В тази част решението може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1. 2.