Дискусията относно императивността на чл. 51 ЗУЕС и противоречието на решенията на ОСЕС с цитираната разпоредба изисква да бъде внесена допълнителна яснота.
Основните аргументи на поддръжниците на абсолютната недействителност /нищожност/ на всички актове на ОСЕС при противоречието им с чл. 51 ЗУЕС е именно невъзможността да се санира този порок.
Въпросът е дали казусът следва да се разгледа на тази плоскост? Дали актовете на ОСЕС са от естество да бъдат засегнати от абсолютната недействителност и дали попадат в познатите ни групи. И дали е необходимо да се предприемат последващи действия или е достатъчно позоваването на закона, за да бъде осъществена защитата на заинтересованите лица.
Нека да направим една кратка ретроспекция кои актове са нищожни :
Нищожност на сделка, договор, завещание, съдебно решение и други е засягането му от най-тежък порок, водещ до това, че съответният акт не поражда правни последици. Нищожността се определя от закона, а не от волята на страните
Ето кратък преглед на нищожните актове с неизчерпатено изброяване на причните за нищожност:
- Нищожни договори са тези, които противоречат на закона или го заобикалят, накърняват добрите нрави, имат невъзможен предмет, липсва съгласие или не е спазена предписана от закона форма, привидните договори и договорите върху неоткрити наследства.
- Нищожни съдебни решения са тези, които не отговарят на условията за валидно решение, постановени са извън пределите на правораздавателната власт насъда или съдията, не от надлежния орган или състав, не са писмени, подписани или мотивите в тях са напълно неясни.
- Нищожни дарения са тези, противни на закона и на добрите нрави, отнасящи се до бъдещи имущества или условията и тежестите в които са невъзможни.
- Нищожни завещания са тези, направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание и при които не е спазана законоустановената форма, противните на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Подобно на нищожното дарение и тук условие за нищожност са невъзможните условия или тежести.
/източник „Уикипедия”/
В действителност ЗЗД използва в чл. 26 /1/ противоречието на актовете със закона като абсолютна предпоставка за тяхната нищожност:
Чл. 26. (Ал. 1 изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Дали цитираната разпоредба на ЗЗД може да бъде използвана по аналогия, когато решенията на ОСЕС противоречат на императивни норми на ЗУЕС поради липса на ясна обосновка и разрешение на проблема във визирания закон?
ЗЗД има определен обсег на действие, който включва всички актове, които по своето съдържание, естество и действие представляват съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Неговото приложение е допустимо и във всички случаи, когато в закон липсва празнота или неяснота, но при едно условие : всички, актове, които следва да регламентира по аналогия трябва да имат характера на сделка по смисъла на ЗЗД.
Дълго време в правната доктрина, а и в съдебната практика битуваше мнението, че актовете на ОСЕС представляват многостранни договори. В друга своя публикация „Решенията на Общото събрание на Етажната собственост – многостранни сделки?” изразих становището си за липсата на подкрепа на това схващане. Никой не може да черпи права, ако същите не са уредени в закон или не са му дадени по право. Поради тази причина считам за неуместно „удобното” прилагане на определени правни норми, само и само за да бъдат задоволени нечии интереси без наличие на обоснована аргументация.
От друга страна законодателят може да определи в закон специални правила относно порока на издадените актове и дали същият представлява нищожност или унищожаемост. В ЗУЕС нормотворецът е преценил, че незаконосъобразността на решенията на ЗУЕС не е от категорията да породи абсолютна недействителност, а относителна /висяща/. Със закон могат да бъдат възведени правила, които да изключват общоприетата норматива.
Поради тази причина правилно законодателят е отредил на тези актове възможността да бъдат санирани /заздравени/ ако бъде допуснат порок. Липсата на инициатива на всички заинтересовани лица за отмяна на решения на ОСЕС, с които се засягат техни интереси или считат, че са незаконосъобразни води като последица до реализиране на техните последици. Именно тази дисциплинираща мярка е и санкция за бездействието при нереализиране на правото, възведено в чл. 40 ЗУЕС.
Накратко казано : от материалноправна гледна точка порокът продължава да съществува, но от процесуалноправна гледна точка пропускът на срок, определен в чл. 40 ЗУЕС води до липсата на възможност за реализация на отмяната.
Мислейки обаче върху типа недействителност, напоследък съм склонен да мисля, че сме изправени пред особен тип недействителност. Тъй като очевидно не можем да приложим по субсидиарност чл. 26 и чл. 27 ЗЗД, нито да прибегнем по аналогия до материята на административните актове, мисля че по – скоро сме близо до така наречената относителна /висяща/ недействителност. Да не говорим, че недействителността на тези актове може да бъде санирана именно чрез бездействието на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС. От друга страна, действието на тези актове обхваща определени субекти /собствениците в ЕС/, а не само този, който е поискал отмяната. Няма логика несъгласието на един от членовете на ЕС да прояви действие и спрямо останалите, както и да ги обвърже. Още повече, че решенията на ЕС не касаят трети лица, а касаят само вътрешните /в ЕС/ отношения. Така, че обявяването на недействителността на един акт на ЕС би следвало да породи действие само и единствено спрямо този, който го е поискал, но не и спрямо останалите участници в ЕС.