Законосъобразно ли е изграждането на съоръжения на мобилен оператор върху обща част – покрив на сграда от два входа, за които е доказано, че всеки един от тях не е отделна етажна собственост и не може да съществува като отделна, като решението за отдаване под наем на покривното пространство е взето само от единия от входовете.

 

Законосъобразно ли е изграждането на съоръжения на мобилен оператор върху обща част – покрив на сграда от два входа, за които е доказано, че всеки един от тях не е отделна етажна собственост и не може да съществува като отделна, като решението за отдаване под наем на покривното пространство е взето само от единия от входовете. Отговорът на съда е, че това решение само по себе си е недействително и би следвало да се вземе от всички собственици, които освен това би следвало преди сключване на договора за наем да бъде удостоверено и нотариално заверено съгласие на основание чл. 285 ал. 2 ЗУТ. Защитата е негаторен иск.

Р Е Ш Е Н И Е

№                                       06.07. 2015 г.                гр. Търговище,

Търговищкият окръжен съд,                  гражданско отделение,

На двадесет и девет юни                                 2015 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА   ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

        Секретар И.Г.,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

възз. гр. дело № 126, по описа за 2015 година,

        за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПКПостъпила е жалба от „Теленор България“ ЕАД  гр. София, против  решение  № 190, от 18.03. 2015 г., по гр.д. №1390/ 2014 г. на ТРС, с което дружеството е било осъдено да премахне устройство, намиращо се на покрива на сграда с идентификатор № 73626.508.53, в гр. Търговище, кв.“Запад“, бл. 27, по иска на собствениците  на етажна собственост от вх. „Б“ на същия адрес, представлявана от Стилиян А.С.. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на решението и допуснати процесуални нарушения, във връзка с процесуалната дееспособност и активната процесуална легитимация на адвокат И., упълномощен от управителя на етажната собственост. Липсвали доказателства за това колко и кои са етажните собственици в сградата. Решението било и неправилно. Не се посочват конкретни оплаквания за неправилността на решението. Не била определена правилно и цената на иска. Не се излагат съображения от въззивника каква според него е цената на иска. Пред съда не се яви представител.

В срока за отговор въззиваемата страна е оспорила жалбата. Счита, че въпросът относно процесуалната легитимация е разрешен правилно от ТРС. Не се излагат конкретни оплаквания за неправилност на решението. Неоснователно е възражението за неправилно определена цена на иска. В съдебно заседание бяха представени нови писмени доказателства във връзка с правото на собственост на етажните собственици. Адвокат И. счита, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено като се заплатят направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на ТРС, по отношение на установените факти и правните изводи. С оглед на представените нови доказателства обаче, съдът излага и собствените си мотиви.

Касае се до иск по чл.109 от ЗС, заведен от адвокат И., като пълномощник на живущите в бл. 27, вх.“Б“, кв.“Запад“ в гр. Търговище, упълномощен от Стилиян С., управител на етажната собственост на същия вход, който е бил упълномощен от 23 други етажни собственици, с изрично пълномощно, против ответника „Глобул Космо България“ , в момента „Теленор България“ ЕАД. Иска се премахване на съоръжения, изградени на покрива на сградата, за което имало съгласие само от етажните собственици на вх. А на същата сграда. Ответникът освен това започнал демонтаж на старото устройство и монтаж на ново, пак без тяхно съгласие. Ищците считат, че след като не е спазено изискването за съгласието на всички етажни собственици, то това е противоправно действие, то пречи на правото на собственост и следва да бъде преустановено като се премахне съответното съоръжение.

В отговора си на исковата молба  ответникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД  прави възражение за недопустимост на иска, с оглед липсата на представителна власт на управителя, поради липса на доказателства за законосъобразно проведено общо събрание за упълномощаването му да води дела пред съд и липса на кворум, респ. за ненадлежно учредено упълномощаване на адвокат И.. По същество иска се оспорва като неоснователен по довод от валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и етажните собственици от съседния вход А, като се твърди, че същият представлява самостоятелна сграда, обект на право на собственост според чл. 23 от ЗКИР, предвид и отразяването й в КК на града с отделен идентификатор. В допълнителна молба и в писмени бележки доводите за недопустимост, респ. за неоснователност на иска, се поддържат, като се иска отхвърлянето му като неоснователен. 

          С протокол на ОС № 3/02.10. 2014г., съдържащ подписите на всички  етажните собственици от вх. Б, те са упълномощили управителя си да бъдат представлявани от него пред съда, както и договор за правна защита и съдействие, сключен от управителя и адвокат И.. От представените пред въззивния съд писмени доказателства е видно, че всички упълномощители са самостоятелни собственици или съсобственици в СИО на обекти в етажната собственост в процесния жилищен блок, във вход Б. Това е видно от представените нотариални актове и договори за закупуване на недвижими имоти и от вписванията в кадастъра. Следва да се посочи също, че доколкото в случая е предявен негаторен иск ( а не иск по чл. 40 от ЗУЕС), то за осъществяване на такава защита на правата на етажните собственици върху общите части, дори не е задължително да се спазва редът за управлението на общите части в етажната собственост, поради което възраженията за недопустимост на предявения иск са неоснователни и спорът следва да се разгледа по същество (в този см. Определение № 196 от 8.05.2009 г. на ВКС по ч. пр. гр. д. № 52/2009 г., II г. о., ГК,  постановено в производство по чл. 274,ал.3 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция).

Ищците са етажни собственици от вх. Б в сграда с два входа, с административен адрес гр.Търговище, кв. Запад, бл. 27, на покрива на която сграда ответникът е монтирал и държи телекомуникационно инфраструктурно оборудване и антени.

Спорът е за това дали всеки от двата входа на сградата представлява отделен обект на право на собственост и дали законосъобразно ответникът е монтирал и държи оборудването си на покрива на сградата, респ. дали с тези си действия пречи на собствениците от вх. Б да упражняват правото си на собственост върху покрива, като обща част на сградата.

          От представения по делото договор за наем от 24.04. 2002 г.(представен в непълно копие, съдържащо единствено първата и последната страници-л.25-26), сключен между ответника и етажните собственици от бл. 27, вх. А в кв. Запад, гр.Търговище се установява, че последните са предоставили на ответника за временно и възмездно ползване площ от общо 36 кв.м. от покрива на сградата, от които на две места по 9 кв.м. за монтиране на стойки за антени; 15кв.м. за инсталиране на контейнер с оборудване и общо 3 кв.м. за поставяне на кабелни скари от източната част на покривното пространство, за срок от 10 години, считано от датата на сключването му, като с Анекс № 1/14.10. 2008 г. (л. 24) е отдадена под наем допълнителна площ от 28,8 кв.м. в централната северна част на покрива на сградата за инсталиране на телекомуникационно инфраструктурно оборудване, а с Анекс № 2/27.04. 2012 г. (л.22) клаузата за срок на договора е изменена, като страните са уговорили, че срокът на договора се определя на 10 години, считано от 24.04. 2012 г. и до 24.04. 2022 г.  Представена е и Справка от ИКАР за обект, представляващ вх. А на бл. 27 в кв. Запад, гр.Търговище- л. 23. От представените по делото Протокол № 1/29.10. 2009 г. на ОС на съсобствениците на вх. Б от процесната сграда (и заверен списък на собствениците към него) се установява, че с решение на ОС за управител на ЕС е избран С.С., избрани са контрольор и касиер, като със заявление рег.№ ТСУ-ЕтС-250/03.11. 2009г., депозирано в Община Търговище етажната собственост е вписана в регистъра по чл. 44 от ЗУЕС с 24 самостоятелни обекта във входа, като е представен и списък на собствениците на всеки обект(л. 8).От Протокол № 3/02.10. 2014 г. на ОС на ЕС на бл. 27, вх. Б се установява, че всички собственици на самостоятелни обекти във входа са упълномощили управителя на основание чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС да ги представлява пред съд във връзка със собствеността и ползването на общите части на сградата, вкл. и да преупълномощава други лица с тези права, като е представен и списък на собствениците и техните подписи. От удостоверение изх.№ 25-40606804.07.2014 г., изд. от СГКК гр.Търговище се установява, че сгради с идентификатор № 73626.508.53.1 и 73626.508.53.2 с адм. адрес гр. Търговище, кв.“Запад“, бл. 27 представляват една жилищна сграда с два входа, което обстоятелство се потвърждава и от приетото заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира като отговарящо на поставената задача и от което се установява, че сградата е изградена по метода на пакетно повдигани плочи като една секция (една сграда), плочата е една и покривът е общ, като липсва дилатационна фуга между двата входа. Липсват каквито и да било доказателства за това как точно е изградено съоръжението, няма представени доказателства и въведени твърдения, че е налице строително разрешение за обекта, проектна документация, съгласуване по Наредба № 9 от 1991 г. на МЗ, разрешение за ползване.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Негаторната претенция, основана на разпоредбата на чл. 109 от ЗС е обоснована с обстоятелството, че без съгласието на етажните собственици от вх. Б на процесната сграда, ответникът монтирал и държи на покрива й свое съоръжение, което пречи на собствениците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху покрива, като обща част, поради което се иска от съда да осъди ответника да преустанови противоправното си действие и да демонтира съоръжението от покрива. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за това, че устройството е монтирано върху покрива на вх.А от процесната сграда, който вход представлява самостоятелен обект на право на собственост, съгл. чл. 23 от ЗКИР, предвид и отразяването й в КК на града с отделен идентификатор и ищците не притежават право на собственост върху покрива на вх. А. Видно от заключението на вещото лице, сградата, представляваща бл. 27 в кв.“Запад“ на гр.Търговище е изградена по метода на пакетно повдигани плочи, като една секция (една сграда), плочата е една и покривът е общ, като липсва дилатационна фуга между двата входа, при което следва да се приеме, че по см. на чл. 23 и чл. 26 от ЗКИР сградата представляваща бл. 27, е обект на кадастъра, отразен в него като един недвижим имот с идентификатор № 73626.508.53. Що се отнася до идентификаторите на отделните входове и на отделните самостоятелни обекти в сградата, те са производни от посочения идентификатор на сградата, обстоятелство, което също сочи, че се касае до една сграда. Следва да се посочи също, че начинът на отразяване на имоти в кадастъра няма вещно-правно действие и не води до промяна в собствеността, като това се отнася и до начина на отразяване на имоти в кадастралната карта, тъй като същата няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост; нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти – местоположение, граници, размери и предназначение( в този см. Решение № 113 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 527/2009, II г. о, Решение № 99/26.06.2014 г. по гр. д. № 4583/2013 г., I г. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция).

          Относно възможността ответникът да монтира и държи  телекомуникационно инфраструктурно оборудване върху покрива на процесната сграда, съдът приема следното: Покривът е обща по естеството си част, т.е. такава, без която е невъзможно съществуването на самата сграда. Конструктивно той завършва сградата, а освен това може да бъде основа за бъдещи строежи, като например надстрояване или каквото и да било преустройство. Затова, всякакви промени по тази обща и изключителна важна част са сградата, следва да се правят при съгласие на общото събрание на цялата етажната собственост, а не само на отделните входове.

Според ЗЕС, чл. 281 и следващите / чл. 283/ проектирането, изграждането и строителството на всякакви съоръжения за електронните съобщителни мрежи и инфраструктурата им, се подчинява на изискванията на Закона за устройство на територията и се извършва след сключване на договор със собственика. В случая – със съсобствениците. А според чл. 185, ал. 2 ЗУТ, когато се правят преустройства извън случаите на ал. 1 на същия член и се завземат общи части от етажната собственост, се изисква изрично писмено съгласие на всеки от етажните съсобственици, с нотариална заверка на подписите. Това е така и в настоящия случай, защото монтирането на съоръжението на ответника има характер на строеж по см. на §5, т. 38, вр. т. 31 от ДР на ЗУТ, при извършването на който, покривът става основа, плоча, върху която се монтират съоръженията, т.е., променя се предназначението на съответната му част, тя се завзема, за което са необходими съгласия и решения от етажните собственици в цялата сграда, предвидени в чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Обстоятелството, че между ответника и съсобствениците от вх. А са налице облигационни отношения по договор за наем не е достатъчно да се приеме, че  монтирането на  съоръженията е законно и правомерно. Освен съгласието и на другите етажни собственици необходимо е да бъде представен инвестиционен проект, да е налице строително разрешение. Неразделна част от проекта са разчети, направени по реда на чл. 9 от Наредба № 9 на МЗ от 1991 г., с които се определят границите на хигиенно-защитните зони, при изграждането на подобни съоръжения, а след самото изграждане инвеститорът прави измервания за електромагнитните излъчвания.

Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, че извършеният строеж е законен и отговаря на всички изисквания, че има инвестиционен проект и издадено строително разрешение и разрешение за ползване. Видно е, че този строеж е противоправно изграден. Безспорно това е такъв вид строеж, който влияе пряко върху правото на собственост на всеки етажен собственик, защото касае идеални части от правото на собственост върху общите части. В този смисъл не е необходимо ищците да доказват каквито и да било други факти.

Налице е неправомерно изграждане на обекта и на съоръжението, без съгласие на всички съсобственици на идеалните части от общата част на сградата. Това съоръжение безспорно пречи на ищците да упражняват в пълен обаем правото си но собственост. И след като е незаконно изградено, това съоръжение подлежи на премахване. Искът е установен в своето основание и следва да бъде уважен.

В този смисъл освен цитираните от ТРС Решение № 75 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 44 от 4.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, въззивният съд се позовава и на Р № 220 от 18.10. 2013 г., по гр.д. № 2922/2013 г., на първо ГО на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 от ГПК.

С оглед на това решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

На ищците се дължат и направените по делото разноски, които за втората инстанция са в размер на 321 лв.

За цената на иска. Към настоящия момент има образувано ТД пред ВКС, касаещо въпросите за определяне цената на иска по този вид искове по чл. 109 от ЗС. При наличието на противоречива практика за начина на определяне на тази цена, съдът се е позовал на нормата на чл. 70 от ГПК и е определил цената на базата на заетата квадратура. Цената на квадратен метър е доста по-ниска от пазарните цени на недвижимите имоти в града. Затова и въззивният съд не вижда основания да бъде повдиган този въпрос отново.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 190, от 18.03. 2015 г., по гр.д. №1390/ 2014 г. на ТРС КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД(с предишно наименование Космо България мобайл ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление *** -4, сграда 6, да заплати на собствениците от етажна собственост, находяща се в гр.Търговище, кв.Запад, бл. 27, вх.Б, действащи чрез управителя на ЕС С.А.С., представляван по пълномощие от адвокат С.И.-ТАК, сумата от 321 лв. разноски по делото за втората инстанция.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕ ДА TEЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.