Доходи от отдаване под наем на етажна собственост

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ“ – гр. ……………, заведено с вх. № г., изразяваме следното становище:

От изложеното в запитването и приложените към него копия на документи е видно, че на 12.08.2010 г. етажната собственост на която Вие сте избран за управител е вписана в публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост, съгласно Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и Наредба № 3 от 17.06.2009 г. С договор за наем от подпокривното пространство на жилищната сграда е инсталирано телекомуникационно инфраструктурно оборудване и антени, за което се получава определена сума.

 В тази връзка въпросът Ви е следния:

 

  1. Следва ли, получената сума от наема да се облага с данък оборот /предполагаме, че става въпрос за данък добавена стойност или за данък по Закона за данъците върху доходите на физически лица – ЗДДФЛ/ ?

  2. В какъв срок и с какви документи?

По ЗДДФЛ:

Общите форми на управление на етажна собственост са две – органи за управление на общността на собствениците и сдружения на собствениците. Съгласно чл. 9 от ЗУЕС, една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, което означава управление чрез формиране на органи на управление: Общо събрание и Управителен съвет или управител на етажната собственост. На основание посоченото в запитването приемаме, че Вие се явявате управител на етажна собственост. Видно от разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, управителният съвет и етажната собственост не са страна /субект/ в административния процес, респективно не са и задължените лица, съответно в текстовете на ЗУЕС и Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост, те също не са посочени като такива.

В чл. 42 от Закона за собствеността /ЗС/ е посочено, че управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет. От друга страна всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание – чл. 41 от ЗС. Дяловете на отделните собственици в общите части, са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост – чл. 40 от ЗС. В този смисъл, при възмездно предоставяне за ползване на помещения, пространства или части от тях, които са общи части на сградата, получатели на дохода са отделните собственици на общите части.

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит от физическите лица и когато по тяхно нареждане или по споразумение между тях и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице /например управителя на етажната собственост/.

Физическите лица – наематели, като данъчно задължените лица за доходите си от наем издават документ съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ – чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Следователно, независимо че издадения документ може да е от името на управителя, целият размер на дохода от наем не се счита за получен от него, а от всеки собственик на имота, съразмерно с дела му в общите части на етажната собственост. Този доход е облагаем по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ. В тази връзка физическите лица, получатели на дохода, дължат авансово данък на основание чл. 44, ал. 1 от същия закон, който е в размер 10 на сто върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка и се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година – чл. 67 от ЗДДФЛ.

Доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, придобити от местни физически лица се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа в съответствие с разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ и се включват в годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона. Срокът за подаване на декларацията, както и за внасяне на дължимия данък върху общата годишна данъчна основа е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

По ЗДДС:

Данъчно задължено лице, по смисъла на ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Както бе посочено в първата част от отговора, отделните собственици на общите части от сградата, като притежатели на дохода, са и данъчно задължени лица за целите на ЗДДС по отношение на отдаденото под наем подпокривно пространство на жилищната сграда за инсталиране на телекомуникационно инфраструктурно оборудване. За отделните данъчно задължени лица тази дейност формира облагаем оборот за целите на регистрация по чл. 96, ал. 1, във връзка с чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя. Фактура може да не се издава ако данъчно задължените лица са нерегистрирани по ЗДДС физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки издават документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *