По повод на мое дело по чл. 422 ГПК, длъжницата твърди, че сключените договори за управление преди 2009 г. не са “легитимни”, защото не били в съответната форма по чл. 2 ЗУЕС – нотариална форма и задължителното им вписване по партидата на имота. Някой дали си дава сметка, че преди създаването на ЗУЕС нямаше нормативна уредба на договорите за управление. Също така в преходните и заключителните разпоредби не е уредено, че нормите на ЗУЕС уреждат вече заварени положения. Как тогава да накараш инвеститорът и собственика да преподпишат договор за управление в нотариална форма? И откъде – накъде съществуваш договор ще бъде недействителен, след като максималния срок на договите е 10 години, особено ако е сключен със срок или има автоматично подновяване всяка една година. Така, че според мен тази защита е безумна и отново цели само едно : да ползваш без да плащаш, което е масова тенденция, облечено в търсенето на права.
Друга пародия е когато се иска отмяна на решение на общото събрание с което е определено да се плаща вноска за режийни разходи, поради противоречие с чл. 51 ЗУЕС. Не знам дали длъжникът не си въобразява, че отново може да се освободи от плащане при отмяна на решението. Задължението за плащане на режийните разходи възниква по силата на закона, а не на решението на общото събрание. Отмяната на едно такова решение не поставя вакуум в тази насока, защото необходимостта от събиране на суми за разноски е за да се запази имота в добро състояние. Естествена е пак нагласата да не се плаща. Само, че уважаемият длъжник не е наясно, че отмяната на едно решение на ОС на ЕС не означава да ликвидираш всички правни последици от момента на приемането му, а от момента на неговата отмяна с решение на съда, влязло в сила. Освен това отмяната не засяга както казах задължението да се заплащат АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ за режийните разходи. Мисленето, че задълженията няма да повлияят на бюджета на ЕС е не е особено интелигентно.